Наскоро фоторепортерът на „GMB Akash“ публикува невероятно трогателен пост на страницата си във Facebook. В поста се разказва историята на един беден човек, който дълги години е работил като чистач, за да могат децата му да получат достойно образование – нещо, което той никога не е имал.
Ето историята на този баща , отгледал четири дъщери, от първо лице.
„Никога не съм казвал на децата си къде работя – не искам да се срамуват от мен. Когато най-малката дъщеря ме питаше за професията ми, аз винаги й отговарях, че работя като общ работник.
Преди да се върна у дома, всеки ден се миех под душа в обществени тоалетни, така че децата ми дори не подозираха за истинската ми работа. Мечтаех да изпратя всичките си дъщери на училище, така че те да се изучат и да получат достойна професия.
Направих всичко по силите си, за да могат те да живеят достойно. Наистина не исках някой да ги гледа така, както гледаха мен …
Хората винаги са ме унижавали. Инвестирал съм всичките си пари в образованието на дъщерите си. Никога не успях да си купя нова риза, защото харчех всичко, което печелех, за учебници.
Бях чистач.
В навечерието на последната дата за прием в колежа на най-голямата ми дъщеря не успях да събера достатъчно пари за входната такса. Този ден не можех да работя. Просто седях до купчина боклук, опитвайки се да скрия сълзите си. Всички мои колеги ме гледаха със съчувствие, но никой от тях не се опита да говори с мен. Въпреки всичките си старания, бях претърпял неуспех, така че се почувствах разбит.
Нямах идея какво ще кажа на дъщеря ми, когато тя ме попита за входната такса. Роден съм в бедност, но винаги съм мечтал за по-добър живот на децата си. А сега мечтите ми не бяха предопределени да се сбъднат …
След работа всички чистачи, с които работех заедно, се приближиха до мен. Те седнаха до мен и ме попитаха дали ги считам за мои братя. Преди да успея да отговоря каквото и да било, колегите ми дадоха целия си доход за изминалия ден. Когато се опитах да откажа, те казаха: „Ако е необходимо, днес ще гладуваме, но НАШАТА дъщеря трябва да отиде в колеж!“ Не можах да им откажа.
Този ден не взех душ за първи път, а се върнах в къщата си като чистач …
Най-голямата ми дъщеря ще завърши скоро. Тя вече има работа на непълно работно време, която й позволява да плаща за останалите три дъщери. Децата вече не ме пускат на работа. Но няколко пъти седмично най-голямата ми дъщеря идва с мен до мястото, където работех, и купува вечеря на всички мои бивши колеги.
Смеят се и я питат защо ги храни така често. Дъщеря ми им отговаря: „В онзи ден преди години всички останахте гладни, за да стана аз това, което съм днес. Сега се молете за мен, за да мога да ви храня всеки ден! “
В момента не се чувствам като беден човек. Този, който има такива деца, не може да бъде беден!“
Този прост човек, който е направил толкова много за дъщерите си, може да послужи като добър пример за всички нас. Не забравяйте какви жертви понякога трябва да направят нашите родители, за да ни осигурят по-добро бъдеще!
А вие скоро благодарили ли сте им?
0 Comments