От хиляди години хората в нужда, а и не само, се молят за здраве и щастие пред образите на светците. На пръв поглед това са просто изображения на хора. Има обаче такива които излизат извън рамките на нормалното, такива които наистина са способни да сътворят чудеса.
Богородица Троеручица Троянски манастир
„Богородица Троеручица“ е основната светиня за поклонение в Троянския манастир. Иконата е от типа пътеводителка. Произходът й се свързва с чудото, случило се на св. Йоан Дамаскин през VІІІ век.
Заради активната му позиция срещу иконоборческата ерес в Сирия, където живее и проповядва, император Лъв III го наказал. Тъй като Йоан не бил римски поданик, владетелят уредил наказанието да бъде изпълнено по разпореждане на халифа на Дамаск. Санкцията била отсичане на дясната ръка на Йоан.
След молитви към Богородица ръката му по чудодеен начин отново станала здрава. В памет на това събитие на някои икони се добавя третата ръка. Тази в Троянския манастир датира от ХVІІІ век и е копие на по-стар образец. Според преданието е донесена в обителта от атонски монах.
Прочутата Фануилска икона е труднодостъпна за повечето българи, особено за жените, тъй като се съхранява в българския манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ в Атон.
Манастирът води началото си от IX-X век. Според легендата той е основан от братята Мойсей, Аарон и Йоан Селима от Охрид през 919 година. Когато манастирският храм бил завършен, те не знаели как да го кръстят. Затова приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител, оставили я да пренощува в църквата и се отдали на горещи молитви Господ да им открие името на светеца.
На сутринта монасите забелязали, че върху дъската се е изписал образът на свети великомъченик Георги Победоносец. Тази икона сега се съхранява в главния манастирски храм. В знак на благодарност за помощ от светеца вярващи оставят ордени, медали и лични ценности край нея.
Иконата на свети Мина се намира в старинния храм „Света Петка“ и в Обрадовския манастир, който носи името на светеца, край София.
Свети великомъченик Мина Котуански от Египет е загинал за Христовата вяра през 296 г. През ХІ век на мястото на Обрадовския манастир е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора. При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли. През 1927 г. селяни се натъкват на останки от древния манастир. Скоро след това той е възстановен.
Св. Мина се смята и за закрилник на самотните жени, вдовици и неомъжени, пазейки тяхната чест. Жените, които искат да заченат, се молят на Богородица и на Св. Мина. Той закриля и младите семейства, новия им дом.
Един от най-обичаните светци в църковния календар е Свети Николай Чудотворец, заради многото именници на Никулден и прекрасните народни традиции, които се спазват само през този ден.
Свети Николай се проявил като чудотворец още преживе, когато пътувал с кораб. По време на буря се отворила дупка на трюма и Свети Николай успял да я запуши само с един шаран. По този начин корабът не потънал, а целият екипаж останал невредим.
В миниатюрния храм на столичната ул. „Калоян“ се пази иконата на светеца. На 30 януари 1944 г. храмът е бомбардиран от американски „летящи крепости“. От него остават само няколко стени. Върху една от тях като по чудо остава невредима иконата на Свети Николай.
Преди 30-ина години ръцете на светеца са обковани със сребро.
Чудотворната икона на Майката Божия, наречена „Златна Ябълка” датира от 1620 г., зографът е неизвестен, но се предполага, че произходът и е от Атон. Сребърната ризница на иконата е от по-късен период – 1834 г. и от надписа върху нея –„Анна ке Георгиус” става ясно, че това са благодарни дарители, благоукрасили иконата.
Много са чудесата извършени от Божията Майка пред Нейната чудотворна икона през тези векове. Едно от тях е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис Трети, преспива в храма през 1934г. и оздравява от дълго мъчеща я болест. За благодарност царят дарява на храма мрамор, с който облицоват пода и едно златно енголпие, на чудотворната икона, чрез която Майката Божия продължава и сега да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители.
Чудотворната икона на Св. Иван Рилски в Рилския манастир. Изцелява болни, сакати и хора тежки заболявания.
Скромният отшелник от Рила живял през X век, по времето на цар Петър. Още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса. На 18 август 946 г. Йоан Рилски напуснал този свят, а 34 г. след своето успение св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в с. Скрино, недалеч от Бобошево, в област Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 г., след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската света обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.
Необясними неща се случват и в Бачковския манастир, където вече се е заформила свого рода паранормална зона на доброто.
В нейния център стои Света Богородица – Елеуса“ (Умиление). Легендата гласи, че благодатното изображение е едно от 20-те в света, на които самата Пресвета Богородица е позирала. Най-вероятно ликът й е нарисуван от евангелиста св. Лука, изографисал и първообраза на Христос. Реликвата е подарена на манастира от двама грузински монаси – Атанасий и Октамир през 1311 г. През 1819 г. Богородица с Младенеца е обкована в сребърна ризница. Поверието гласи, че в началото тя била поставена при олтара на манастирската църква. Една нощ обаче иконата сама се преместила до входа. В съня на един от монасите Богородица обяснила, че така ще вижда по-ясно кои посетители на храма влизат с чисти сърца.
Богородица Троеручица
За тази икона се твърди, че лекува стомашни и нервни заболявания. Според старо предание Богородица се явила на монах иконописец в Атон и му наредила нейната икона да бъде донесена в Търново в манастир, посветен на Божията майка. Когато монахът пристигнал в България, установил, че единственият такъв манастир е в Арбанаси. Разказват, че иконата веднага показала своята чудотворна сила, изцелявайки детето на търговец. При едно от опожаряванията на Арбанаси от турците през Средновековието иконата на Божията майка била заровена на един хълм. Сто години по-късно пастирче чуло на това място изпод земята плач. Започнало да копае и извадило иконата на Богородица, която оттогава нареклиПлачещата. Всяка година през лятото навръх храмовия празник стотици хора от цялата страна идват тук да запалят свещ и да се помолят на Божията майка.
Света Богородица – Всецарица
Тази чудотворна икона датира от ХVII век и се намира до североизточната колона на съборния храм в манастира “Ватопед”, Света гора (Атон).
Характерно за нея е, че не само оригиналът, но и копия на иконата лекуват. Пред чудотворния ѝ образ се молят също и за избавяне от магии, зависимости на децата от алкохол и наркотици. Първото ѝ проявление е записано в края на XVI век. Млад магьосник застанал пред иконата “Света Богородица Пантанаса” в манастира “Ватопед”, но изневиделица лумнала ярка светлина под формата на слънчев диск, която го ударила в гърдите и го хвърлила на земята. Това преобърнало грешния му живот. Той се изповядал със сълзи, че е живял далеч от Бога и станал монах.
Оттогава до днес иконата на Всецарица не спира чудотворните си проявления и не спира да цери от най-злокобната болест.
Иконата „Света Богородица Млекопитателница” представлява копие на едноименната чудотворна икона, която се пази в представителството на Хилендарския манастир в столицата на Атон – Карея.
Иконата на Божията Майка Млекопитателница е една от най-почитаемите икони на Богородица. Тя е свързана с имената на трима светии – преп. Сава Освещенни, св. Сава Сръбски и преп. Гавриил Атонски. Иконата е образ на Богородица, кърмеща младенеца Иисус. На нея хората се молят основно за здраве на децата, но тя помага и при ракови заболявания, сърдечно-съдови, женски болести, двигателни проблеми.
Тази икона е много почитана на Балканите и в Русия. Засега в България са известни само четири такива икони, една от които е иконата от с. Пепелина, Русенско. Тя е зографисвана от тревненския зограф Цаню Захариев, който е работил към края на ХІХ век.
В главната църква „Рождество Богородично“ на Рилския манастир се съхранява иконата „Света Богородица Осеновица“(Осеняваща). Около централния образ са разположени свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини. В горната й част има надпис „Одигитрия“ (Пътеводителка).
Древно предание гласи, че през ХV век иконата е дарена от Каломария, жена на турския султан Мурад Втори и дъщеря на сръбски жупан, която запазила християнска си вяра. Според друго предание византийският император Мануил Комнин през ХII век, по време на война винаги носел със себе си една икона на света Богородица. Вярвало се, че светците, чиито мощи са върху иконата, заедно с Божията майка стоят пред Бога и се молят да осени войската със своята милост, като я пази и дари с победа.
Чудотворната икона на Свети Фанурий се намира в Обрадовския манастир „Свети Мина” край София.
Свети Фанурий останал сирак, след като негодници убили баща му и измамили майка му. Той избягал от родното място и се заселил в покрайнините на едно полупустинно селище. Започнал да се труди усърдно. Помагал на изтощените пътници, носел им вода, давал им храна.
Заради доброто му и щедро сърце, Господ го надарил с дарбата да лекува. Фанурий се молел горещо и после можел успешно да прогони всякакви болести.
Днес Свети Фанурий помага на хората най-вече да намерят подходящия партньор за брак. В Обрадовския манастир около иконата на светеца има оставени безчет дарове от хора, открили любовта с помощта на светеца. Свети Фанурий разделя неподходящите партньори, а после помага да се срещнат подходящите.
Източник: УЧИТЕЛИ
0 Comments