Всеки, който се е докосвал поне веднъж до топлите води на Хисаря, остава в техен плен цял живот. Ако е отпил глътка вода от чешмата от розов мрамор „Момина сълза“ или от месинговия чучур на „Момина баня“, ако е потъвал в блаженство в басейн с минерална вода в града на императорите, желанието да изпитва тази наслада остава. Затова стълпотворения от хора се редят с туби и бутилки около най-известните чешми с минерална вода в Хисаря. Мнозина от хората, дошли да напълнят тубите, не знаят, че водата ще ги дари със здраве и ще изхвърли отровите от тялото им.
Митове и легенди съпровождат хисарските извори от памтивека до днес. Някои са много популярни, други – съвсем нови. Но истината за лечебната вода се крие основно в нейния състав. Хисарската минерална вода се добива от 16 естествени източника и 6 сондажа. Дълбокият им подземен произход е гаранция за микробиологичната им чистота и стерилност. Тези води, за разлика от чешмяната, имат ниска до умерена твърдост, което им придава по-приятен вкус. Съдържат ценни магнезиеви, калциеви, флуорни, хидрокарбонатни и сулфатни йони. Специалистите са категорични, че основните минерални вещества, разтворени във водата, остават стабилни и са в рамките на допустимите за човешкия организъм.
Различните химични елементи във водата предизвикват специфични реакции и действат като мощни биостимулатори. Но за да има ефект, минералната вода трябва да се приема по определена методика и дозировка. В някои случаи конкретната минерална вода е противопоказана. Затова е препоръчителна консултацията с лекар специалист.
Чешмите „Момина сълза“
Това е най-известният и посещаван извор с топла минерална вода в Хисаря. В непосредствена близост до Римските терми от II-IV век, в началото на едноименния парк, и с фонтана, посветен на една девойка, чешмата от розов мрамор и колоната над нея са емблема на Хисаря. Легендата разказва, че красива млада българка отказвала да стане наложница на турския бей. За да я унизи, той я заставил да сервира гола на гостите му. Девойката го направила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото тяло, от очите й се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, който хората нарекли „Момина сълза“.
Това е една от най-вкусните хисарски води. Тя е с по-висока минерализация от останалите. Хидрокарбонатна, със съдържание на калций и много микроелементи – манган, цинк, кобалт, мед, наречени “метални витамини”. Температурата й е 43 градуса. Има високо рН – 8,2. Използва се за питейно лечение, предимно на стомашно-чревни, жлъчни и чернодробни заболявания. Водата действа промиващо на целия организъм, като отстранява възпаленията и остатъчните хранителни частици. Ускорява метаболизма и регулира апетита.
В ниската част на парка има водопиен павилон, от чучурите му тече същата вода.
Извор „Момина баня“
Този извор също е свързан с легенда за красива девойка. В Средновековието дъщерята на местния управител обичала да се къпе в извора извън крепостните стени. Когато градът бил нападнат от врагове и портите на крепостта се затворили, болярската дъщеря и приятелките й останали при извора. За да не ги заловят в плен, момичетата предпочели да се удавят. Оттогава през нощта се чува плискане на вода в банята – девойката излиза от извора.
Минералната вода от извора е алкална, слабо минерализирана, хидро-карбонатно-натриева, с рН 8,8, без цвят и мирис, с приятен вкус и температура 47 градуса. Има най-високо съдържание на радон – 160 Ем/л от всички хисарски извори. Погрешно я наричат „радиоактивна” вода. А всъщност това е радонова вода. Радонът е газ, който действа с алфа-лъчи. Стимулира клетъчния обмен, подобрява имунно-биологичните процеси и действа върху почти всички системи – кръвоносна, храносмилателна, ендокринна. И се изхвърля от тялото през дробовете след 20 до 60 минути. Но през това време е спомогнал за извеждане от организма на отпадните продукти и токсини през бъбреците и дихателните пътища. Водата действа чрез тъканно промиване, като засилва диурезата, пуриновата обмяна и отделянето на пикочната киселина от организма. Това я прави подходяща за профилактика на бъбречно-урологични заболявания, подагра, диабет и затлъстяване.
Изворът на младостта
„Изворът на младостта“ е само на около стотина метра от „Момина баня“. Водата мирише на сяра, но пази от стареене. Тази вода е алкална, хидро-карбонатно-натриева, сулфатна (32 мг/л), със съдържание на флуор (5,5 мг/л). Съдържа най-високи нива на метасилициева киселина от всички хисарски води. Японските геронтолози оценяват тази вода като изключително мощен геропротектор. Силицият поддържа кожата млада и еластична, възстановява имунната й защита, играе важна роля при растежа и формирането на костите, хрущялите и съединителната тъкан.
Всички роптаят за мириса на тази вода, но тя има много повече предимства – с висока температура – 51 градуса; с най-високо рН – 9,1. Има особено благоприятно действие върху храносмилателната система. Разгражда мастните депа в организма и регулира ацедозата.
Заради флуорното си съдържание не се препоръчва за бременни и кърмачета. Флуорните води са показани за профилактика на зъбен кариес под формата на орални душове и за лечение на остеопороза. А мирисът от сулфатните йони изчезва, ако оставите бутилката отворена за около час-два.
Чешмата „Стублата“
Водата от нея тече на тънка струя, има звънък и нежен глас, а името означава „плитък кладенец“. Температурата й е по-ниска от останалите хисарски води и варира от 25 до 30 градуса. Водата е бистра и с приятен вкус. Използва се предимно за промивки на очите, като има доказан ефект при конюнктивити.
В този район в диаметър от 100 метра са разположени още няколко извора с различно съдържание на химични елементи и температура.
Извор „Топлица“
Изворът „Топлица“ (Хавуз – „корито, басейн“ от турски) е с 47 градуса, рН – 8,7, хидро-карбонатно-натриева. Върху този извор през II-III век е построена най-голямата баня на античния град Диоклецианополис. Водата е бистра, прозрачна и приятна на вкус. Използваше се за външно балнеолечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания и безплодие. Подходяща е при дихателни проблеми – за инхалации при хронични бронхити, катари и други. Химически анализ на водата е направен за първи път през 1882 г. от химика Состержонек. Днес водата може да се ползва само питейно от каптажа за профилактика на стомашни заболявания.
Извор „Бистрица“
В сградата на старата баня е каптиран и извор „Бистрица“ (Чулуджа – „бистрата“ от турски), с температура на водата 48 градуса, рН – 8,3, алкална, хидро-карбонатна. Подходяща е за кожни заболявания, рани, контузии – освежава кожата, като я прави извънредно нежна и красива.
Срещу тях е старата баня „Свежест“ (Инджеза – „тънка“ от турски). Каптажът се намира извън крепостта, до извор „Русалка“, и водата се довежда до банята по глинен водопровод още от римско време. Водата в банята е с температура 41 градуса, а в басейна се охлажда до 37. Хидро-карбонатно-натриева, с рН – 7,9. Препоръчва се външно при неврологични заболявания – ишиас, невралгия на лицевия нерв, невралгии на ръцете, краката и междуребрените нерви.
За огромно съжаление на местните хора, тези бани са затворени окончателно.
Сега работещата баня „Русалка“ (Кюпчеза – „делва“ от турски) използва вода от едноименния извор. Водата е бистра и прозрачна, 45 градуса с рН – 8,9, хидро-карбонатно-натриева. Подходяща е при кожни проблеми, лишеи, както и при ревматизъм и невралгии.
Източник: Марица
0 Comments