В този изцяло сив бизнес за 150 млн. евро на година търсачите печелят до 15 000 евро на сезон, а добре обученото куче струва и до 10 000 евро
20 000 българи упражняват професия, за която няма правила, малко се говори, но се печели прилично.
В страната ни, която е номер 1 по добив на бели и черни трюфели от естествени, основно горски находища, търсачите им успяват да изкарат до 15 хиляди евро на сезон. Най-добър е той от септември до май, но има и видове, които се събират и през лятото (Виж графиката).
Най-сериозни количества от нея има в североизточната част на страната – основно край Балчик.
Иначе според сметки на експерти от земеделското министерство оборотът от търговията с ценната гъба е 150 млн. евро на година.
Неофициално се твърди, че едва 1% от събраните количества остават у нас, изнасят се 150-200 тона. По този начин България се превръща в най-големия износител на трюфели. Кои са големите играчи, също не е ясно. Официални данни няма, защото този бизнес е изцяло в сивия сектор, липсват правила за добива и продажбата на трюфели. Говори се за
истинска война между “ловците на трюфели”,
в която има пребити търсачи, които са навлезли в нечии запазени територии. Затова и когато бяха открити край Трън трите тела на обгорените “ловци на трюфели”, една от версията бе, че смъртта им може да е предизвикана от конкуренти. Засега се работи по версията, че причината е неизправна горивна уредба в автомобила им.
Близките им от омуртагското село Илийно допускат обаче, че пожарът не е случаен. Разказват още, че тримата млади мъже в часовете преди ужасната смърт са преследвани от два микробуса. Вероятно конкуренти в търсенето на трюфели, макар доказателства за това да няма.
Заради добрите доходи често
събирачите са напълно неподготвени хора,
които унищожават местообитанията на трюфелите. Те ровят дори с лопати. Планинари често се натъкват на почти изкоренени дървета и огромни ями. Аматьори изравяли дори зелените и неузрели трюфели, които само сваляли качеството на българската продукция.
Те пазят в тайна точните места, където са открили ценните гъби, особено белите. Има легенди, че скъпите трюфели се намират нощем при лунна светлина, когато били и най-големи. Търсачите оставяли тайни знаци къде са се натъкнали, за да не ги открият конкурентите им. Друга тактика била да се оставят фалшиви следи в широколистните гори.
Според експертите в земеделието през 2022 г. се очаква слаба реколта от трюфели в България. Причината е сушата, която се отразява и на ценната гъба. Затова и цените са се вдигнали значително. В Италия, където основно се изнасят, килограм от белия трюфел сега варира от 2500 до рекордните 7000 евро.
Навсякъде по света белите трюфели са много по-скъпи от черните, но и са доста рядко разпространени – търсят се из горите предимно в зимните месеци. Хипотезата за загиналите младежи от Омуртаг е, че те са отишли край Трън именно да ровят за бял трюфел. Макар от черните трюфели с упоритост и много работа може да се изкарват добри пари, то
намирането на голям бял трюфел е нещо като декемврийски джакпот
Белият трюфел се намира се от специално обучени кучета, защото расте в корените на дъбове, липи, тополи, брези на дълбочина 20-30 см в почвата. В миналото са използвали прасета, които да изравят ценните гъби. Те обаче по-трудно се дресират да не изяждат намерения трюфел.
Затова сега изцяло са заменени от кучета. Подходящи за целта са много породи, у нас се ползват най-много кокершпаньоли, пойнтери и бигъли. Смята се, че женските са по-добри търсачи, защото мъжките често се разсейват от маркирани територии от други мъжки кучета.
Обучението на кучета за трюфели отнема поне 6 месеца, понякога са нужни и години. Най-добре е да се почне отрано, още докато са малки. Храната им, например гранулите, трябва да се ароматизира с трюфели, за да харесат миризмата. Месеци след това се почва с тренировки да откриват вече нарочно заровени от треньора им парчета от истински трюфели. Те се продават за 25-50 лв.
Тук тънкостта е
кучето да бъде научено да донася откритата подземна гъба без да я изяжда
Едва когато това стане, четирикракият любимец може да се използва за търсене в реална обстановка.
Италианците смятат за най-добри за трюфели кучетата от тяхната порода “Лагото”, цената на които започва от 4000 евро, а добре обучените стигат и до 10 000 евро.
Освен естествените находища в горите в последните години има мода и за засаждане на лешници, чиито корени са “заразени” с трюфели.
Предлагат се дръвчета, в чиито коренища има мицел от трюфели. Продажбата на такива румънски фиданки върви, но убедителни доказателства, че така може да се добиват трюфели, няма.
Преди две години бе направен опит да се гласува закон за бизнеса с трюфели. Тогава от земеделското министерство пуснаха за обществено обсъждане проект, а малко след това и депутати от ВМРО внесоха в парламента идентични текстове.
В тях се предвиждаше забрана за добива на трюфели през тъмната част от денонощието, а за нарушители се предвиждаше глоба от 5000 лв.
Предлагаше се търсачите на ценните гъби да минават специален курс и едва след успешно положен изпит да получават правото да ги събират. Тези, които имат документа, трябваше да бъдат вкарани в регистър, а всички останали да подлежат на санкция, ако бъдат хванати.
Самата търговия трябваше да става от специални изкупвачи с лиценз,
а транспортирането на трюфелите да е с електронни превозни билети по подобие на търговията с дървесина. И всеки хванат трюфел без билет да се конфискува.
За разрешенията за събиране на деликатеса бяха предвидени такси, определени от земеделския министър. На всеки 10 дка горска площ ще се издава по едно разрешително. Таксата ще отива в съответното горско или ловно стопанство. По този начин с регламентирането на бизнеса с трюфели държавата очакваше да събира около 6 млн. лв. годишно.
Със закона се забраняваше разораването на почвата при търсене на трюфели и оставянето на незапълнени ями. Събирачите трябваше да ползват едновременно до 3 специално обучени кучета за търсене на деликатеса, но да са тяхна собственост. Изкопаването на трюфелите трябваше да става единствено с помощта на нож с острие до 25 см и ширина до 4 см или с друг инструмент, който може да е максимум 15 на 8 см.
Източник: 24 часа
0 Comments