Не пестете! Думите на една мъдра баба

Мъдрият човек, който е отживял живота си, разбира, че трябва да се живее днес
и да се наслаждава на всяко свое желание. Защото през годините тези желания по
някаква причина стават все по-малко.

Преди много години, когато моята мъдра баба беше още жива, тя веднъж каза едно
прекрасно нещо на нас с майка ми, когато окачвахме нови завеси за Великден… Завесите
бяха модерни по онова време. Те падаха върху главите ни … ние се ядосвахме, после
се смяхме, после отново се захващахме за работа…

Думите на една мъдра баба бяха такива:

– Преди време и аз щях да скачам до тавана, ако имах такива завеси, – каза баба
ми, – а сега нямам никакво желание… То си тръгва, момичетата… желанието си тръгва.
За всичко. И за нещата, и за хората…

Правете всичко, докато имате това желание. Харчете пари за дреболии – не пестете!
Дреболиите ни носят радост, а икономията не го прави. За какво да пестим? За погребението
ли? Все още никой не е оставен непогребан… Радвайте се, докато има радост… Обичайте,
докато ви се иска…

Идва момент, в който не ни се иска топлината на някой друг… Не ни се иска нищо…
Вероятно природата го е направила това нарочно, за да си тръгнем по-спокойно,
без да се привързваме нито към боклуци, нито към хора… Аз съм готова вече да напусна…
И ако можех да си върна вашите годините, щях да живея днес и да се радвам на всяко
желание…

Баба отдавна я няма. А аз живея точно така: днес и, радвайки се на всяко желание…

Източник: lichna-drama