Горбачов не могъл да си прости, че не спасил любимата си

Обажда се на Клинтън и Шрьодер, за да открие най-добрите лекари, но тя умира 2 дни преди трансплантацията на костен мозък

Губят първото си дете, защото се налага да избират между него и Раиса

„Душата му намери покой. Горбачов най-накрая отиде при своята Раиса“, споделиха близки приятели на съветския лидер Михаил Горбачов, който почина на 30 август. Причината е, че той така и не успява да преживее смъртта на съпругата си, която обичал с цялото си сърце. В една от своите книги, посветена на нея, Горбачов признава, че никога няма да си прости, че не е успял да направи всичко, за да спаси своята любима.

„За мен Раиса беше

жената, която обичах – пише Горбачов. – Ние бяхме приятели. Подкрепяхме се взаимно за всичко, грижехме се един за друг. Не мога да си простя само едно: че не можах да опазя най-близкия си човек – да предотвратя бедата. Отново и отново се връщах към последната нощ, прекарана с живата Раиса – на 19 срещу 20 септември 1999 г. Тя почина в 2 часа и 57 минути. Почина, без да усети болка – беше в кома. Не можахме да си кажем един на друг последни прощални думи. Спомням си мъките, които й отреди съдбата.“

Раиса страдала от тежка форма на рак на кръвта. Диагнозата й поставят на 21 юли. Само за два месеца и половина болестта я побеждава, а съветският президент остава съкрушен. Тя издъхва два дни преди трансплантацията на стволови клетки, взети от костния мозък на сестра й Людмила, и 5 дни преди да отпразнуват 46-годишнината от брака си.

Всъщност двамата нищо не подозирали за развитието на агресивното заболяване, защото в началото на 1999 г. Раиса била на профилактични прегледи и резултатите й били повече от отлични. А за първи път червеният сигнал, че нещо не е наред, се включил във Форос, където на 18 август 1991 година те били интернирани и изолирани от външния свят.

Тогава Раиса вероятно е получила микроинсулт. Изведнъж загубила способността си да говори, а дясната й ръка изтръпнала.

„Запомних очите й в ония минути (виждам ги и сега). В тях имаше уплаха, молба – пише Михаил Горбачов в книгата си. – Тогава с усилията на лекарите и участието на дъщерята Ирина и зетя Анатолий (също медици) успяха

да я извадят

от кризата,

макар че веднага след връщането ни в Москва се наложи отново да мине на болничен режим. Тогава започна нейното бродене по лекарите. Кръвоизлив първо в ретината на едното око, а после и на другото, сериозна загуба на зрението, безсъние, депресия – всичко се стовари отведнъж.“

Така през годините се появяват различни здравословни неразположения за Раиса до юли 1999 г., когато двамата започват да плануват отпуска си, но тя получава жестоки болки в кръста.

Първо си помислили, че е настинала, но й правят по-сериозни изследвания, които обаче не идентифицират причината за нейното влошаване. Болките й се засилили и тя започнала много трудно да се движи. Пункция в костния мозък показала, че е с тежка форма на рак на кръвта.

Горбачов веднага потърсил помощ от президента на САЩ Бил Клинтън и канцлера на Германия Герхард Шрьодер и още същия ден получил и от двамата покана за лечението на Раиса. Решава обаче да я заведе при немците, защото полетът бил по-кратък. Болките се усилвали.

„Молеше ме да й помогна – продължава разказа си президентът. – Когато я вземах в ръцете си, й ставаше по-добре, успокояваше се и изпадаше в дрямка. Веднъж

тихичко си

дръпнах ръката

Раиса ме помоли да не я оставям. Казах й, че ме е заболял гърбът, а тя се пошегува: „Горбачов, Горбачов, някога ме носеше на ръце, а сега не можеш дори да ме подържиш“. Това беше истина. Но беше отдавна. Тя беше по-лека, а аз бях по-силен.“

В продължение на три часа светилата в онкологията обсъждат как могат да спасят любимата на Горбачов. Решават да й направят трансплантация на костен мозък, като вземат стволови клетки от сестра й Людмила. Състоянието й обаче се влошава рязко и Раиса изпада в кома.

„До последно вярвах в спасението й и не можех да приема случилото се – спомня си Горбачов. – Когато на 22 юли ни съобщиха диагнозата, знаех, че

няма да е лесно Когато издъхна, безпомощни и объркани, с Ирина стояхме до възглавницата й: „Не си отивай, Захарка. (Така я наричал понякога лидерът – бел. авт.) Чуваш ли ме?“. Хванах я за ръката и се надявах, че тя поне с ръкостискане ще отвърне на молбите ми. Раиса мълчеше – беше мъртва… На 23 юли летяхме за Мюнстер с надеждата за оздравяването на Раиса. На 21 септември се върнахме със самолета пак с нея, но вече мъртва. Така завърши земния си път Раиса. Не мога да си простя само едно: че не можах да опазя най-близкия си човек – да предотвратя бедата.“

Годината след кончината на Раиса е изключително тежка за Михаил Горбачов. Самият той споделя, че тогава животът му бил лишен от всякакъв смисъл. Прекарва сам няколко месеца на вилата си, където като на филмова лента преглежда отделните моменти от живота им. Неговото спасение били дъщеря му Ирина и

внучките му

Ксения и Анастасия.

Именно тогава той се отдал на спомените си как се е запознал с бъдещата си съпруга. Двамата дори си говорили точно за този момент малко преди тя да почине.

Горбачов среща младата Раиса, докато учи в Московския университет. През една от есенните вечери на 1951 година седял в стаята си, където се готвел за семинар. Изведнъж при него влетели приятелите му Юра Типилин и Володя Либерман. Надпреварвайки се, започнали да го убеждават да отиде с тях в клуба, където имало неповторимо момиче.

„Тогава, разбира се, не си и представях, че отивам на среща със съдбата си – пише Горбачов. – Там се запознах с Раиса Титаренко. Тогава тя не прояви никакъв интерес към мен, но на мен ми направи огромно впечатление.“След няколко случайни срещи с нея Михаил знаел, че си е изгубил ума по русата красавица. Искал да бъде с нея, но тя имала връзка с висок младеж с очила, с когото се сгодили и подготвяли сватба.

Горбачов се отчаял, но накрая се примирил, че е изгубил Раиса. След два месеца обаче той случайно я засякъл на концерт. Тя си тръгвала, а той предложил да я изпрати. Знаел, че това е единственият му шанс да я спечели. Затова я поканил да се видят отново на следващата вечер. Завел я на кино. Така започват техните всекидневни срещи. Двамата били неразделни. Но в един зимен ден се случило неочакваното. Михаил и Раиса се срещнали

след лекции,

но тя се държала особено. Той директно я попитал какво не е наред, а тя пожелала да се разделят.

„Казах на Рая, че не мога да изпълня молбата й, защото това за мен би било катастрофа. Това беше и признание в любов – спомня си съветският лидер. – Влязохме в общежитието, изпратих я до стаята й и разделяйки се, казах, че ще я чакам на онова място, в дворчето край сградата на МГУ, след два дни. След два дни се срещнахме. И повече никога не се разделихме. За мен стана най-верният ми приятел, любимата жена. През една лятна нощ в градинката на същото това студентско общежитие с нея говорихме до сутринта. Разбрахме се да бъдем винаги заедно. През лятната ваканция заминах у дома в Приволно и казах на родителите си за предстоящата сватба.“

След години Раиса му признала, че се страхувала връзката им да не се разпадне като с първия й годеник и затова се опитала да се раздели с него.

Михаил събрал пари и двамата започнали подготовката за женитбата. Тя поръчала сватбената си рокля, а той за първи път в живота си получил костюм от тъмносин плат, който наричали „Ударник“.

Двамата сключват брак през септември 1953 г., а през ноември организират празненството с приятелите им.

Точно в този период Раиса сънува необикновен сън, който записва след това на хартия и прибира в семейния им албум.

„Разказа ми, че аз и тя сме били на дъното на дълбок и тъмен кладенец и единствено някъде там, на повърхността, прозирала светлина – разказвал е Горбачов. – Ние сме започнали да се катерим по дървената обшивка на кладенеца, помагайки си един на друг. Ръцете ни били изранени и кървели. Болката била непоносима. Раиса се свлякла, но аз съм я хванал и ние отново бавно сме започнали да се изкачваме. Най-после, съвсем без сили, се измъкваме от тази черна дупка. Пред нас имало прав, чист, светъл и обграден от гора път. На линията на хоризонта – огромно ярко слънце, а пътят като че ли се сливал и разтварял в него. Ние сме вървели срещу слънцето и изведнъж от двете страни на пътя започнали да падат черни страшни сенки.

“Какво е това?”,

питали сме ние. В отговор гората бучала: „Врагове, врагове, врагове“. Сърцата ни се свили. Хванали сме се за ръце и сме продължили да вървим към хоризонта.“

Раиса вярвала, че този сън не е случаен, а знак какъв ще бъде животът им. Малко след този момент дошла прекрасната новина, че Раиса е бременна, но двамата не били подготвени за това, което следвало. След медицински прегледи лекарите категорично забранили на Раиса да роди това дете. Година преди това тя получила тежка криза на ревматизъм. Не можела да се движи и дори я носели на ръце.

Лечението

и самата болест дали сериозно отражение на сърцето й. Докторите предупредили младото семейство, че тя нямало да стигне до раждане и трябвало да се избира между нея и бебето. Горбачов и Раиса вземат решението да махнат детето. И двамата преживяват трудно този момент, но след това се местят в родния град на Михаил, където тя укрепва. След няколко години Раиса забременява отново и на 6 януари 1957 г. (тогава Бъдни вечер) се ражда дъщеря им Ирина.

Това било най-голямото щастие в живота им. Когато момиченцето било на 4 г., се наложило да я оставят за известно време при родителите на съветския лидер, където била кръстена тайно заради комунистите. Ирина била тяхната най-голяма гордост и човекът, който неотлъчно бил до тях. Сега тя изпрати баща си при любимата му жена, която вероятно го е чакала с нетърпение в небесното студентско общежитие.

Източник: 168chasa