Доц. д-р Добрин Василев, началник на клиниката по „Кардиология“ в Александровска болница
В обществото има огромно натрупано напрежение и затова то е агресивно и спрямо лекарите. Лекарите могат да бъдат насилвани, без това да доведе до никаква санкция за насилниците. И тъй като българинът по принцип мрази себе си, без дори да го осъзнава, по много причини, когато може да намери някъде отдушник – някой, който има все пак някаква власт над него – иска, но не може да упражни насилие върху тази власт.
А върху лекарите може – и да нарани, и да обиди. И го прави.
Лекарските грешки, пропуски или усложнения, съгласно индикаторите за медицинска ефикасност не са нараснали. Напротив. Съдейки по чисто статистическите резултати, нашата медицина става все по-добра и по-добра от година на година. Така че, чисто статистически погледнато, нямаме никакви основания да говорим, че медицината ни е зле, че медицината ни е лоша, напротив. Дори с въвеждането на новите методи на лечение българският пациент има доста по-модерни лекарства, отколкото 90% от европейските граждани в собствените им страни, поради простата причина, че в България са одобрени лекарства, които са тъкмо навлезли в практиката.
Друг е въпросът дали има кой и как да ги прилага тези лекарства правилно, но това е друга тема.
Така че по-лесно е да се бият лекарите, за които се знае, че няма да отвърнат, отколкото да отидат в застрахователните компании примерно, където ще им отвърнат та даже в повече може да им се отвърне. В собствената ми клиника се е случвало – хора са идвали и са искали саморазправа с нас и се е налагало да викаме охраната. Това са случаи в почти всяка болница, за голяма част от които много колеги и болници вече дори не си правят труда да съобщават на медиите.
Започвам да си мисля, че всеки си е заслужил съдбата. Доверието лекар – пациент е екстремно важно. Виждам как пациенти не си взимат лекарствата, въпреки че сме им казали, че са животоподдържащи. След няколко дни се връщат с усложнения, без да са си вземали медикаментите и кой е виновен – ами ние сме виновни, защото сме го лекували. Това, че той/тя не е взел елементарни мерки за здравето и живота си от никой не се отчита. Когато питаш – защо не си пи лекарствата, отговорът най-често е „ами така реших; стана ми лошо като си пих хапчетата и реших, че от еди кое си/от всички“. Ето, това е реалността. Който има доверие на лекарите, той е добре дошъл. При тези хора в огромния процент от случаите резултатите са изключително добри.
Който няма доверие на нас е по-добре да търси хора и лечение, на които има вяра. Но тези пациенти идват пак при нас и това е огромният парадокс.
Уж нямат доверие на лекарите, ние сме убийците, а ни търсят. Сега алтернативи има бол – жълтата преса, пък и останалата изобилства от вълшебни лечения. За съжаление често ние, лекарите виждаме последствията и трябва да търпим отношението, предназначено за друг. Може би проблемът е и екстремно лесният достъп до медицинска помощ в България. Никъде, повтарям никъде другаде в Европейският съюз, не е толкова лесно да достигнеш до квалифицирана медицинска помощ както у нас. Питайте, който и да е български емигрант, на когото се е наложило да се обърне към здравната система на съответната страна. Който и да е! Тази лесна достъпност за българина означава безценност. Тоест – нищо не струва и всеки може да ползва, когато и както му харесва. Според собствената му преценка, без да се съобразява с нивото си на експертиза по даден здравен проблем. При текущата здравна култура на българина, която е потресаваща, на 99% процента от населението въпросната здравна експертиза е нула. Това обаче не се осъзнава изобщо.
Затова аз казвам на подобни хора: „Като плюете, казвате ни, че сме некадърни, не можещи, бъдете мъже, след като ние ви избиваме, защо не си стоите в къщи, защо идвате на доктор? Защо поставяте живота си в риск?“ Както написа една колежка на страницата ми във Фейсбук – защо като си знаят диагнозите и нашите са грешни идват изобщо да ги лекуваме?
По повод на починалата родилка в Сливен от пациентска организация поискаха криминализиране на понятието „насилие над родилки“. Всъщност знае ли някой какво стои зад този термин в предложената дефиниция? Ако нещо подобно се приеме, това означава, че ние се отричаме от медицината изобщо, не защото медицината е насилие, а се свежда едва ли не до двубой (почти ръкопашен бой) между лекар и пациент.
И защото, ако подобно нещо стане факт ще означава, че всеки, който по някаква причина (примери много) реши, че не е доволен – ще съди лекаря, просто защото е решил че лекарят го е погледнал и не му се е усмихнал примерно, с което е причинил душевен тормоз (и това го има в предложената дефиниця). Кой тогава ще иска да работи тук, при подобни условия? Ами по-добре да си затваряме болниците. Не знам дали вземащите решение хора в здравеопазването си дават сметка, че съвсем скоро ще започнат да затварят клиники и отделения дори в София поради липса на персонал. Както каза един мой близък приятел това ще е като глобалното затопляне – когато го усетим ще е вече късно.
За обучение на един лекар са необходими минимум 10 години, за една сестра поне 4. Да не говорим, че и сега средната възраст на българския лекар е 58 години – данните са на Българския лекарски съюз. Това означава ,че след 5-6 години няма да има нито един български доктор, който да лекува българите. Това е груба моя екстраполация, естествено, но да не дава Господ да се окажа прав. А с тази политика, която се провежда в момента – това може да се случи и по-рано. Такава е истината. Но както се казва – кой, каквото си е избрал. Всеки си е заслужил съдбата. А колегите са преуморени и от това, което виждам адски много хора са решили при първа възможност да се махнат от дърбавата.
Тия, които са решили по някаква причина да останат просто са се примирили. Това е положението и все по-зле ще става. И най-лошото е, че каквото и да кажа от това нищо няма да произтече. Това са едни констатации и нищо повече. Единствено ще получа още повече злоба върху себе си.
Източник: Стандарт
0 Comments