Живял 20 г. там, а сега е в царевско село, където три поколения Слабакови разнасят хляб от врата на врата
Три поколения Слабакови носят топъл хляб от врата до врата в китното царевско село Фазаново. Идеята да споделят насъщния със своите съселяни хрумнала на големия син на актьора Петър Слабаков – Красимир, и съпругата му Мария преди близо 2 г. Свързали се с хлебар от Царево, договорили се и оттогава всяка събота Слабакови раздават по един хляб на жителите на Фазаново.
“Хората се радват много на вниманието. Никога не ни посрещат с празни ръце, дават ни ябълки, ошав, а една баба изплете шушони на Красимир”, разказва Мария Слабакова.
Вече са раздали
над 3000 хляба,
а съвсем скоро намерили и съмишленици в лицето на белгийско семейство, което се заселило край морето. То купило 40 хляба за хората на Фазаново.
Освен Красимир и Мария с удоволствие от време на време се включва и дъщеря им Боряна, която е фотограф и живее в Бургас. От дни на гости във Фазаново са синът им Стефан, снахата Яна и 4-годишният внук Стефан, които живеят във Флорида, САЩ.
“И дъщеря ми е носила, и внуците с мен разнасят хляба -3 поколения сме, има я щафетата при нас. С децата си се чувствам комфортно, много добър тим сме заедно”, казва Красимир. Мечтата му е хлябът да стане споделен – старите хора на село да не дават пари за него.
“Хубаво ще е поне 3 пъти седмично да можем да им го осигурим”, казва Красимир Слабаков. Преди време Стефан, който е художник и има студио в Маями, участва заедно с баща си в проект за изработване на екочаши от бамбукови влакна, които се продават като част от благотворителна кампания за спасяване на изчезващ вид куче в Африка. Сега
фамилията замисля
да пусне екочаши
с герба на Фазаново (изработен от Красимир и Мария Слабакови – б. а.) и надпис “Сподели хляба си” на 24 езика. Идеята е с една закупена чаша да бъдат осигурени 5 хляба. Очаква се проектът да бъде реализиран наесен, а чашите ще се предлагат в България, в Щатите и други държави.
“Хлябът струва левче, но да го дариш, е много повече, отколкото да дадеш пари”, казват Красимир и Мария. Като хора на изкуството – тя е художник, той – скулптор и дърворезбар, непрекъснато творят нещо. Трето лято събират почитатели на красивото в “Концепт артстудио Слабака” в Лозенец. Помещението, което държат под наем, е замислено като артпространство, в което са изложени картини на сина им Стефан, има пиано, мека мебел и оригами, изработени от Боряна.
“Това е място, в което човек не стои като наказан пред картините, а се чувства свободен”, пояснява Красимир.
Стремежът към свободата се усеща във всеки негов жест и израз, които поразително напомнят на баща му – големия актьор Петър Слабаков. Красимир и Мария с болка си спомнят за времето, когато се раждаше демокрацията в България.
“Покрай Слабака бяхме начело на всички митинги. Вкъщи се печатаха значки, фланелки, знамена на СДС. Ставах сутрин в 5 часа и четях цялата преса. Но разбрахме, че една върхушка яхва събитията, а ние няма да видим скоро демокрация”, казва Мария.
“Обезсмисли се всичко, бързо изтрезняхме от еуфорията”, категоричен е Красимир.
През 1991 г. той е поканен да работи в Щатите по дизайнерски проект. Приема, разочарован от развоя на събитията у нас. Първоначално тръгва сам за 3 месеца, после престоят се удължава на година, а след това при него пристига семейството му. Слабакови остават в Щатите 20 г.
Днес Красимир признава, че се е притеснявал как баща му – пословичен патриот, ще приеме заминаването му в Америка. Но Петър Слабаков отсякъл: “По-добре, че не сте в България. Като те знам какъв си, щеше да лежиш по затворите или щяха да те претрепят някъде.”
“Аз не мога да трая, малко сме буйни, винаги сме били свободни хора. Но смятам, че сега нещата вървят на добре. Като падна Берлинската стена, журналистка попита канцлера Хелмут Кол кога този разделен народ ще се обедини. Той каза: “30 години и едно поколение…” Ние сме обременени, не може да не остане отпечатък от онова време. Но
на някои хора им
избиват петолъчките
като уртикарии”,
казва 63-годишният скулптор.
В Америка той има възможност да участва в реставрирането на имения, собственост на звезди като Хемингуей, Версаче, Брус Уилис. Влиза в двореца на Версаче заедно със сина си, а реставрацията продължава година.
Слабакови живеят известно време в Кечъм край Сън Вали ризорт, любимо място за почивка на холивудските звезди, после отиват в Маями бийч.
“В Сън Вали звездите живеят необезпокоявани от папараци, пазаруват наравно с местните. Стояла съм до Шварценегер, който пристигна в магазина с едно колело, приличаше на артист от цирка. Мястото е спокойно, вратите на къщите са отворени”, разказва Мария.
Когато отиват в Америка, децата са малки. Боряна е на 8 г., а Стефан – на 13, току-що завършил първи курс в гимназията за приложно изкуство в София. Завършва живопис в Щатите с отличен. Боряна пък взема 2 г. за една, увлича се от морска биология, става професионален гмуркач. Среща половинката си в САЩ – българин. Когато Боряна забременява, двамата решават тя да роди в България. Така семейството се връща в Бургас – родния град на Красимир Слабаков.
“Дъщерята уж е най-натурализирана американка, но избра България”, доволен е баща ѝ. Допълва, че през цялото време в Щатите семейството е говорило на български вкъщи. Радва се, че най-малкият –
4-годишният
Стефан, добре
говори български
Освен че основно се грижи за него, майка му ръководи неделното училище за нашенци в Маями.
“За нас в Америка беше по-трудно, отколкото сега за младите. С изкуство се занимаваше само Красимир, аз работех в казино, макар че дори не бях играла карти преди това. Бях супервайзър и това беше единственият постоянен доход на семейството”, обяснява Мария Слабакова.
“И до днес се чудя как баща ми го преглътна тоя момент”, казва Стефан. Признава, че все още с Яна не са решили дали ще останат в Америка и че се усещат на кръстопът.
Щастлив е, че докато гостува на родителите си, има възможност да рисува в галерията в Лозенец. Наскоро се събрали над 200 души, които наблюдавали как Стефан рисува под акомпанимента на известната цигуларка Красимира Султанова, племенница на Красимир Слабаков. Той първи заминава за Америка, но и първи се връща в родината, когато майка му се разболява. “Баща ми успях да видя само един ден жив, на другия си отиде. Казах си, че на майка ми дължа повече. След като си дойдох, прекарахме заедно 3 г. – последните от земния ѝ живот, но те минаха много добре”, вълнува се първородният син на Петър Слабаков.
“В големия град не се чувстваме добре. Във Фазаново сме и през зимата, и през лятото. Хората още не са осъзнали какви предимства има малкото населено място”, убедени са Слабакови.
Във Фазаново навремето се оженил и по-малкият брат на Красимир – Андрей Слабаков. “Той е по-популярният във фамилията, аз умишлено съм се пазил от това през годините”, признава Красимир.
Източник: 24 часа
0 Comments