Промяната ще доведе до по-малко платен отпуск за хората на непълен работен ден
За работещите на непълно работно време се предвижда не само да натрупват по-малко осигурителен и трудов стаж, но и да им се намалят дните платен отпуск. Причината е, че парламентарната бюджетна комисия подкрепи една от най-оспорваните промени в проекта за държавен бюджет за 2026 г.
Текстът беше одобрен при второто четене на законопроекта в комисията. Между двете гласувания депутатите внесоха почти 70 предложения, но именно тази поправка предизвика най-сериозните дебати.
В момента, ако някой работи поне половината от стандартния осемчасов работен ден, се зачита един пълен ден трудов стаж. Така например служител с четиричасов договор събира стаж като при пълно работно време и има право на минимум 20 дни основен платен годишен отпуск.
Новото предложение отменя това правило и въвежда събиране на стажа по часове. При четиричасов договор една година реална работа ще се признава като около шест месеца трудов стаж. Понеже отпускът зависи от признатия стаж, служителите на непълен работен ден ще разполагат с по-малко дни за почивка.
Промяната ще засегне родители, студенти, пенсионери, хора с увреждания, както и онези, които работят на няколко места едновременно. Остава неясно как работодателите ще изчисляват общите часове при две паралелни трудови правоотношения. Не е напълно изяснено и дали новите правила ще се отразят на вече натрупания стаж.
Дискусиите не се ограничават само до въпроса за отпуска. Трудовият стаж е ключов за определяне на клас прослужено време, различни допълнителни отпуски, някои обезщетения и достъп до длъжности, за които се изисква определен професионален опит.
Критиците на тази промяна настояват, че подобни реформи трябва да бъдат внесени с отделен законопроект, да минат през оценка на въздействието и обществен дебат, а не да се въвеждат чрез заключителните разпоредби на бюджета.
От опозицията изразиха опасение, че мярката ще се отрази негативно на хора, които избират непълен работен ден по семейни, здравословни или образователни причини. По думите на противниците, новият режим може да насърчи недекларирания труд и да обтегне отношенията между работници и работодатели.
Фактът, че бюджетната комисия е приела текста, не означава автоматично, че ще стане закон. Предстои гласуване в пленарна зала – всяка част от бюджета и промените към него трябва да бъдат одобрени от мнозинството депутати.
Основният дебат ще се води и по параграф 44 от преходните и заключителните разпоредби, който премахва действащия механизъм за обвързване на минималната заплата със средната, без да предлага ясно нова формула в закона.
За 2026 г. минималната заплата ще е 620,20 евро, но въпросът е как ще се определя размерът ѝ за 2027 г. В средносрочната бюджетна прогноза липсват конкретни стойности за бъдещото ѝ увеличение.
Опозиционните партии и синдикатите настояват правителството да изработи ясен механизъм, преди да се премахне действащият, за да има гаранция, че минималното възнаграждение няма да бъде замразено при повишаващи се цени и разходи за живот.
Очаква се заседанието на комисията да продължи до късно. Какъв ще е окончателният резултат, ще стане ясно след вота в пленарната зала.
Темата остава напрегната и със сигурност ще следим развитието на дебата и в пленарната зала.
0 Comments