БТА.
Комисията изпраща официални уведомителни писма до България, Белгия, Чехия, Германия, Нидерландия, Полша и Словения, настоявайки да се придържат към правилата за защита на личните данни. Според ЕК тези държави, включително Германия, не са въвели коректно европейските изисквания в тази сфера. Даден е двумесечен срок за отговор, след което комисията ще реши дали да продължи с наказателната процедура, се казва в съобщението.
ЕК също така призовава България, Белгия и Кипър да приключат с прилагането на изискванията за обмен на данни в рамките на административното сътрудничество при данъчното облагане. Европейските разпоредби изискват страните от ЕС да унифицират събирането на допълнителни данъчни декларации и автоматично да обменят тази информация. Тези декларации са обвързани с гарантирането на минимално глобално данъчно облагане за големи мултинационални и местни групи в ЕС, отбелязва комисията. До момента Белгия, България и Кипър не са приели всички нужни национални мерки, въпреки че данъчните администрации на ЕС би трябвало вече да обменят информация за големи международни компании от юни тази година. Засегнатите страни имат два месеца да предоставят отговор, след което ЕК може да сезира Съда на ЕС и да поиска финансови санкции.
България и Полша са подканени от комисията да приложат правилно европейското законодателство относно предлагането и употребата на прекурсори за взривни вещества. По информация на ЕК, двете държави не са осигурили коректното изпълнение на тези правила. В ЕС има ограничения за достъпа до вещества и смеси, от които могат да се изготвят самоделни взривни устройства, като за всяка подозрителна сделка трябва да се уведомяват компетентните органи. От данните на комисията става ясно, че България не е създала необходимите национални точки за докладване на съмнителни сделки, липси и кражби, не е определила компетентен орган за прилагането на правилата, не е разпространила насоки и не е установила правила за санкциониране, както и не е допринесла към годишната програма за наблюдение. Ако в рамките на два месеца България и Полша не отстранят тези пропуски, наказателната процедура може да продължи.
ЕК е започнала наказателни процедури срещу България, Чехия, Испания, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Словакия във връзка с въведените ограничения за разрешаване или сертифициране на услуги за монтаж и строителство, свързани с енергетиката. По данни на комисията, в тези държави и във Франция има бариери за инсталиране на оборудване за възобновяема енергия. Въведените изисквания затрудняват работата на монтажниците на такива системи и на доставчиците на енергийно ефективни мрежи в целия ЕС.
ЕК отбелязва, че държавите могат да използват по-леки мерки, като например последващи проверки, за да гарантират качеството на монтажните услуги, вместо да ограничават достъпа до пазара с изисквания за задължително сертифициране или регистрация. В България, Кипър, Унгария, Латвия и Испания са въведени още по-строги правила за сертифициране и регистрация в строителството. Тези национални норми водят до фрагментация на пазара, затрудняват достъпа до съответните дейности и ограничават избора и достъпността на услугите за потребителите, посочва комисията.
По отношение на преработката на отпадъци, ЕК продължава наказателната процедура срещу България, Чехия, Гърция, Испания, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта, Полша, Португалия и Румъния и стартира нови производства спрямо Германия, Гърция и Кипър. В ЕС действат обвързващи цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци като хартия, метал, пластмаса и стъкло. Изброените държави не са изпълнили целта за 50% рециклиране до 2020 година.
До края на 2008 г. от държавите в ЕС се изискваше между 55 и 80% от отпадъците от опаковки да бъдат преработени. Целите по материали са 60% за стъкло, хартия и картон, 50% за метали, 22,5% за пластмаси и 15% за дървесина. ЕК предоставя на България, Чехия, Гърция, Испания, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта, Полша, Португалия и Румъния срок от два месеца за отговор, след което може да отнесе случая в Европейския съд.
В заключение, виждаме, че ангажиментите към европейското законодателство остават сериозно предизвикателство за редица страни членки, включително България. Следващите месеци ще покажат дали ще бъдат предприети нужните мерки за изпълнение на тези изисквания.
0 Comments