Ад в Черно море

Мазутни петна изплуват по плажовете на Южното Черноморие, като само за последните четири дни до екоинспекцията в Бургас са подадени над 40 сигнала. Вчера следобед отново са забелязани нефтени петна на плажа „Бутамята“ до Синеморец.

Морска администрация уверява, че поддържа постоянен контрол върху българските морски води и следи за замърсявания, причинени от плавателни съдове. Те обаче уточняват, че не са открити данни за такива случаи и според тях става дума за стари нефтени отлагания, изхвърлени на брега от последните силни вълни.

От институцията подчертават, че не може да се установи конкретен източник или кораб, отговорен за замърсяването, тъй като става дума за остатъчни вещества, чийто произход и период остават неизвестни.

Тези нови случаи са продължение на проблема от последните дни, когато мазутни петна бяха открити по крайбрежието от Царево до Камчия. За първи път за подобно замърсяване беше съобщено миналата седмица на плажа в района на Аркутино.

По пясъка се виждат черни мазутни топчета, а плажовете от Камчия до Резово са засегнати. Туристи подават десетки сигнали и въпросите стават все повече. За кратко време в Южното Черноморие са регистрирани над 40 сигнала за нефтени замърсявания, но институциите все още не могат да посочат конкретен източник.

Докато Министерството на околната среда и водите, Министерството на транспорта и Министерството на туризма извършват проверки, туристическият сектор вече усеща негативни последици – най-вече чрез отказани резервации и нарастващо притеснение сред почиващите.

Много хора се питат дали има връзка между мазута по българските плажове и войната между Русия и Украйна. Официално потвърждение засега липсва, но редица обективни обстоятелства правят тази хипотеза напълно възможна и заслужаваща по-задълбочено разследване.

Проблемът не се ограничава само до неудобството за туристите. Черно море е стратегически природен ресурс за България – то дава препитание на хиляди чрез туризъм, риболов и морски транспорт, а представлява и сложна екосистема, чието възстановяване след мащабни нефтени разливи може да отнеме десетилетия. Затова обществото има право да знае какво точно се случва по крайбрежието и по каква причина нефтопродукти се появяват едновременно на толкова много плажове.

С началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Черно море се превърна в един от ключовите театри на военния конфликт.

Първоначално вниманието беше насочено предимно към сухопътните бойни действия, но през последните две години морската война също се разрасна. Украйна разви нова морска стратегия, като използва безпилотни морски дронове за атаки срещу руски военни кораби, логистични обекти и пристанища. Това накара руския Черноморски флот да намали присъствието си в Крим и да премести част от корабите в по-сигурни бази.

В същото време Русия продължава въздушните удари по украински пристанища, терминали и транспортни маршрути. През последните години в Черно море са регистрирани десетки инциденти с повредени или потънали кораби, сред които и танкери и товарни съдове.

Всеки такъв случай крие риск от разлив на нефтени продукти. Част от тези замърсявания остават дълго във водата или потъват като тежки нефтени фракции на дъното. При подходящи условия – силно вълнение или промяна на теченията – тези фракции могат отново да се появят на повърхността и да бъдат изхвърлени на брега, често далеч от първоначалното място на разлива.

Това е една от основните хипотези, които експерти обсъждат по отношение на текущото замърсяване на българските плажове. Според специалистите става дума за стари нефтени отлагания, донесени от морските течения към нашето крайбрежие. От РИОСВ-Бургас също потвърждават, че няма данни за скорошен разлив в българските води и по-вероятно е да се касае за по-стари замърсявания, които постепенно достигат до плажовете.

Това обаче не изключва възможността произходът им да бъде свързан с процеси, които са се случили далеч на север – между Русия и Украйна. Ако наистина става дума за стари нефтени разливи, военните действия през последните години вероятно са сред основните причини за появата им.

Едно от най-неприятните неща в ситуацията е невъзможността да се посочи конкретен виновник.

Морска администрация потвърждава, че не са установени нарушения от кораби в нашите води. Не са открити активни петна на повърхността или доказателства за скорошно изхвърляне на нефтени отпадъци. Това води до въпроса дали България разполага с достатъчно ефективна система за наблюдение на морските замърсявания.

Морски експерти отдавна алармират, че сателитният мониторинг на Черно море е недостатъчен. Макар съвременните танкери да имат системи за контрол на отпадъчните води, голяма част от корабите в региона са стари съдове от т.нар. сенчест флот, използван за транспорт на руски петрол след западните санкции. Тези кораби често сменят регистрацията си, плават под чужди флагове и имат сложна собственост, което затруднява проследяването им. Макар да няма доказателства, че точно такива кораби са източникът на замърсяването по българските плажове, тази възможност не може да се изключи.

Допълнителна трудност представлява самата специфика на нефтените замърсявания. Тежките фракции на мазута могат да останат на морското дъно години наред. При бури и вълнения те се раздробяват на малки топчета и се придвижват към сушата. Именно такива втвърдени частици са открити по плажовете край Аркутино, Синеморец, Созопол, Обзор, Камчия и други места по крайбрежието.

Освен икономическия риск за летния сезон, замърсяването е и сериозна екологична заплаха. Природозащитни организации посочват, че най-уязвими са водолюбивите птици – мазутът по перата им нарушава топлоизолацията, води до преохлаждане и често до смърт. Освен това подобни замърсявания засягат рибите, морските безгръбначни и крайбрежните местообитания.

Проблемът не се ограничава само до летния сезон. Той повдига по-широкия въпрос – доколко България е подготвена да реагира на екологичните последици от военен конфликт, който на пръв поглед е далеч, но реално се случва в споделеното ни море.

Докато институциите продължават да вземат проби и анализират данните, едно остава ясно – обществото има право на прозрачност и информация. Ако замърсяването произтича от стари разливи, трябва да се изясни техният произход. Ако е свързано с корабоплаването, да се посочи кой носи отговорност. А ако войната между Русия и Украйна е косвена причина мазутните отпадъци да стигат до нашите плажове, това също следва да бъде открито заявено.

Разказаната ситуация показва колко тясно са свързани екологията, сигурността и морската икономика. Отговорите на тези въпроси ще бъдат важни не само за летния сезон, но и за бъдещето на Черно море като общ ресурс.