Момченцето се появи на бял свят точно на 1 юни – Международния ден на детето, в АГ болница „Шейново“.
Снимка: Инстаграм
Новината за раждането беше съобщена от болницата чрез официалната им страница във Фейсбук:
„С много вълнение и радост болница „Шейново“ посрещна първото внуче на обичаната българска актриса Мартина Вачкова. Поводът е още по-специален, защото и самата Марта Вачкова е родена в „Шейново“. Традицията е спазена“.
Сава се роди по естествен начин с помощта на д-р Мажена Панова и екипа на болницата. От „Шейново“ пожелаха здраве, радост и много щастливи мигове на новородения Сава и семейството му, както и още внуци и правнуци за актрисата.
Снимка: Инстаграм
Самата Марта Вачкова, вече горда баба, избра да пази личното пространство на дъщеря си.
„Благодаря, че се обадихте, но дъщеря ми не иска да говори за личния си живот, всичко при нас е наред“, каза пред „България Днес“ актрисата.
Тя не пожела да разкрие кой е бащата на бебето и с какво се занимава той. Справка на „България Днес“ обаче показа, че от Националната галерия са потвърдили, че става дума за техния колега Илия, като са поздравили младото семейство за радостното събитие.
Илия Шапкароски е завършил магистратура по „Реставрация“ в Националната художествена академия в София. Той е част от екипа, който се грижи за опазването, обработката и съхранението на произведения от фонда на Националната галерия, включително колекции по чуждестранно изкуство и живопис.
Професията на реставратора остава на заден план за широката публика, но ролята ѝ е ключова за съхранението и представянето на картини, икони и значими произведения по възможно най-автентичен начин.
В професионалния си път Илия участва и в образователни инициативи. Той е сред лекторите на „Магията на реставрацията“ във филиал „Квадрат 500“ – програма, която дава възможност на посетителите да се запознаят отблизо с музейната работа. В нея се обсъждат процесите, принципите и предизвикателствата в реставрацията, включително теми като границите на естетиката при „лечението“ на икони.
Докато Марта Вачкова от години е позната от медиите, младите родители предпочитат да пазят личното си пространство и да не разказват публично за себе си.
Рада Миладинова също има утвърдено име като млада и талантлива художничка. От дълго време тя създава плакатите за Театъра на Българската армия. Художественият талант в семейството ѝ идва и по линия на баба ѝ Силвия, чиито брат също е художник.
Бащата на Рада е бизнесменът Радко Миладинов, с когото Марта Вачкова отдавна е разведена.
Любопитен факт е, че Рада и Илия са възпитаници на една и съща академия – Националната художествена академия, но завършват различни специалности и випуски. Рада се е обучавала в „Плакат и визуална комуникация“, а Илия – в реставрацията.
И двамата са хора, които избягват публичността и не обичат да разкриват личния си живот. Марта Вачкова неведнъж е казвала, че именно от дъщеря си се учи на повече дискретност.
„Аз винаги съм се учила от дъщеря си да не правя глупости в жалък опит да разкривам душата си, което сторих преди години. Не се научих навреме, но Рада е моят учител сега. Майката трябва да брани детето си“, казва гордата Марта.
Рада, която е на 29 години, съзнателно не се афишира като внучка на Григор Вачков и дъщеря на Марта Вачкова, макар връзката със семейството ѝ да е важна за нея.
Пред своя близка приятелка тя споделя:
„Харесвам театъра и киното, те често са дискутирани в моето семейство още от когато бях малка. Обаче съм срамежлива и рисуването е най-добрият начин да изразя себе си. Още в седми клас взех решение и постъпих в Националното училище по изящни изкуства „Илия Петров“.
Приятелката ѝ Лилия Райкова разказва, че Рада винаги се старае да избяга от посредствеността и държи на искреността в работата си:
„Когато застава пред платното с четка в ръка, тя иска да създаде картини и образи, които да вълнуват, да говорят за нещата от живота и правилния път към тях. Да въздействат така, както са въздействали и въздействат артистичните творци от нейното семейство. За постигане на доброто и правилното в съвременния живот. Може би затова тя е и един добър и отзивчив приятел, който обича красивото и неподправеното в отношенията“.
Рада самата признава, че интересът ѝ към изкуството идва от семейната среда, където винаги е имало картини, които са говорили както за реализма, така и за абстрактното.
Тя предпочита абстрактното изкуство, защото оставя място за лична интерпретация. Най-любимият ѝ етап от рисуването са първите щрихи върху листа, които ѝ носят увереност.
В едно от редките си откровения, посветено на годишнина на дядо си Григор Вачков, Рада разказва и за своя избор да върви по пътя на изкуството:
„Като малка бях много притеснителна и никога не съм имала желание да излизам пред хора и да се изявявам по някакъв начин. Но пък изкуството винаги ми е било интересно. Когато бях в шести клас, започнах да си мисля, че вече трябва да знам какво искам да правя. Не исках да уча в обикновена гимназия и избрах художествената. Ходих на уроци при един много любим мой учител – Чавдар Георгиев. И влязох със скулптура. През много неща минах и за чужбина също много мислех. Ходих в един университет във Виена. Но реших, че трябва да уча в България, чудех се дали сценография, или плакат. А в гимназията съм завършила графика, но не исках пак да е живопис, скулптура или графика, исках нещо по-различно. Смятам, че тази специалност има по-широко приложение. Не само плакати, а и оформления… Рисуването е нещо необяснимо. За мен този изказ е по-лесен начин да се изразявам, отколкото да пиша или да се обяснявам. Затова понякога чувствам, че мога да нарисувам даже това, което мисля“, казва Рада.
Така малкият Сава расте в семейство, където изкуството, театърът и паметта за миналото са естествена част от живота. Новото поколение творци в тази известна фамилия продължава традицията по собствен, дискретен начин.
В крайна сметка, личният избор за дискретност и уважение към традициите се оказват водещи за това семейство и техния път напред.
0 Comments