Познай историята си, за да разбереш откъде си тръгнал и какъв е пътят ти напред.
В банков сейф във Варна се съхранява една от най-сензационните находки в света.
Вместо да се използва за изследвания и да привлича туристи, този уникален артефакт остава забравен и покрит с прах. Причината за това е, че разкриването му би могло да преобърне добре установените научни теории за началото на световните цивилизации.
На 15 юли 1985 г. Петко Димитров открива находката на 93 метра дълбочина, на 65 километра навътре в морето от Варна.
Артефактът е с диаметър 40 см, височина 10 см и отдолу има форма на седло. Изработката е изключително прецизна и симетрична. Смята се, че материалът не е глина, а по-скоро пясъчник.
По повърхността ѝ са намерени писмени знаци, които се считат за най-древната писменост, съществувала преди Потопа. Тези символи напомнят на знаци от шумерската, египетската, индийската и гръцката писменост.
Израелски екип предлага на проф. Петко Димитров сума от 60 000 долара за артефакта. „Разбира се, че отказах. Това е безценна находка“, споменава изследователят. Става дума за така наречената чиния на Ной.
Първите страници от най-старата история на България водят към времето на потопа – около 7500 години назад.
Тогава богоизбраният народ е населявал земите, където днес са северните плитчини на Черно море и Азовско море. Те са обитавали най-плодородните райони край голямо сладководно езеро, днешното Черно море, където морското дъно рязко се спуска.
Районът е бил напояван от реките Дунав, Днепър, Днестър и Дон и в Библията е наречен Едем.
Следи от тази древна цивилизация се намират на дъното на Черно море и във Варненския залив.
Научните експедиции откриват там останки от най-древните градове на Земята.
Проф. Петко Димитров, който ръководи две експедиции на българския шелф, съобщава, че преди 8000 години бреговете на Черно море са били суша, на около 60 км източно от Варна – мястото, където са живели наши предци и откъдето тръгва една от най-старите цивилизации в света.
Тогава се случва огромен прилив на океански води през Босфора, който залива голямото сладководно езеро.
Навлизането на водата е било с мощността на 200 Ниагарски водопада, припомня своята теория проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, който е участвал в българската експедиция.
През 2011 г. с изследователския кораб “Академик” учените успяват да пробият пясъчния слой, покрит с тиня, донесена от мощния океански поток. Сондите разкриват части от дърво и корени.
Това потвърждава предположението на проф. Димитров, че някогашното сладководно езеро се е намирало значително под морското равнище спрямо световния океан. “Следите от Черноморската Атлантида трябва да се търсят не само под водата, но и на сушата”, заявява ученият. Първата експедиция започва на 1 юли 1985 г. с руската подводница “Аргус”.
Професорът разказва:
Хипотезата за потопа се изясни през 1984 г., когато участвах в международния проект „Атлантида“.
Бях поканен от руската страна заедно с моя екип от четирима души. Работихме в Средиземно море и Атлантическия океан, по-специално при подводната верига „Подковата“ край Испания, Португалия и Мароко.
Смятахме, че на дъното има артефакти, направени от човешка ръка. Правих множество спускания с руската подводница „Аргус“ на 130 метра дълбочина. След като се върнахме, предложих да се направи спускане и в Черно море. Един руски колега ми каза: „Седни и напиши един проект“.
Започнах работа и в последния ден на 1984 г., на Нова година, получих обаждане с новината, че проектът е одобрен и за 1985 г. ще разполагам с „Аргус“ и кораба „Рифт“ за работа под мое ръководство в Черно море.
“На 16 юли направихме спускане в старото русло на река Провадийска – тя е пресичала целия шелф и се е вливала в тогавашното сладководно Черно море. Там, на старите брегове, видях очертания на дупки на около 95 метра – те бяха два реда, подредени симетрично. Ясно беше, че това е човешко дело. По-нататък, на още 300-400 метра навътре, открих и т.нар. чиния на Ной.
Учените попадат на останки от старо пристанище и некропол на морското дъно, където преди е бил бряг на езерото.
Проф. Петко Димитров споделя още:
”Много хора ме питаха за тая чиния – и журналисти, и изследователи, питаха ме кое ме е водило
да я открия, аз казах: „Водеше ме Божията ръка”.
Една от тезите ми е, че Ной е живял по нашите земи.
Предполагам, че той е бил тук и че Ноевият ковчег се намира, заровен под дебел слой пясък по нашето крайбрежие. И че раят на Земята е бил именно тук.”
Дясната ръка на професора е един от най-известните дълбоководни изследователи – д-р Балард.
П. Димитров си спомня:
”Д-р Балард си тръгна, жестоко обиден от моите и нашите опоненти в България, начело с т.нар. проф. Божидар Димитров. Те бяха много жестоко настроени против потопа в Черно море.” Това е основната роля която играят нашите псевдоисторици – да крият истината.
На свой ред директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров коментира:
„Робърд Балард не правеше археологически експедиции.
На неговия кораб имаше екип от 30 отлични специалисти геолози, по нефт и газ, но нито един археолог. Балард проучваше за газ и нефт, без да плати таксата за проучване. А един периметър от няколко мили мисля, че струва 14-15 милиона долара. А Балард, плащайки един милион уж за археологически разкопки, си проучваше за газ и нефт десетки периметри, без да си плати нищо.
Нито имаше разрешение от българското правителство, нито от Археологическия институт и музей към БАН. Аз не го изгоних, нямам тия правомощия. Просто писах, че е нарушил законите и какво прави действителност. И той отиде в Турция, опита се да изиграе същия номер, че търси Ноевия ковчег, който никога не е потъвал, че да бъде търсен. Турците го изгониха не след 2 години, както аз, а след две седмици. Тогава турските вестници писаха: „Турският Божидар Димитров изгони Балард за две седмици”.
Основната теза, подкрепена от експедициите, е, че древната кимерийска цивилизация, развита край Варна, е в основата на шумерската култура на Изток след библейския потоп, настъпил около 8000 г. пр. н. е.
Оцелелите по нашите земи са в основата на тракийската култура. Тези твърдения стъпват на обстойни изследвания и факти.
Идеята е на проф. Петко Димитров, ръководител на „Морска геология и археология“ към Института по океанология – БАН, Варна, както и на световноизвестния американски учен Уилям Райън от лабораторията „Ламон Дохърти“ на Колумбийския университет.
Двамата са подкрепени и от друг авторитет – Уолтър Питман.
Тримата учени вярват, че библейският потоп е станал именно в Черно море. Проф. Димитров развива тезата си в книгата „Черно море – Потопът и древните митове“.
Техните твърдения почиват на сравнителен анализ на неолитни находки, намерени край Варна и Дуранкулак, както и на подводни проучвания в устието на Провадийската река, където са открити потънали праисторически селища.
Всички данни сочат, че по българските брегове се е зародила цивилизацията, която през неолита е колонизирала част от Средиземноморието и е достигнала до бреговете на Атлантическия океан.
Сравнението на следи и находки от нашите земи и португалските брегове показва, че преселението е станало по море с огромни салове и кораби.
Наскоро варненски инженери, работещи редом с археолози, заявиха позиция, че първата цивилизация е възникнала край Варна. Металографските анализи сочат, че тук са изработвани първите сечива, които са извели човека от пещерния начин на живот. Откритите оръдия на труда предшестват с векове египетските и близкоизточните, според специалистите, които с доказателства оспорват утвърдените теории за началото на цивилизацията.
Тези заключения се потвърждават и от прословутата „чиния на Ной“, която проф. Димитров намира по време на експедиция в Черно море на 6 юли 1985 г. Най-ценни са 27-те писмени знака по нея, които може би са най-старите писмени символи на човечеството. Съпоставката с шумерските писмени паметници показва сходство и връзка между двете култури.
Учените изследват и златните съкровища от Варненския халколитен некропол, открит през 1972 г. близо до Варненското езеро. Това злато е с почти 3000 години по-старо от египетските пирамиди и е свидетелство за най-ранната цивилизация по нашите земи.
Металографските анализи доказват, че златните съкровища от Североизточна България са идентични по суровина и техника. От това следва, че първата металообработка в света е започнала тук, според специалистите.
Дуранкулак, познат като „Европейската Троя“ или „Езерният град“, е друг ключов район за световната история. Там са открити:
– находки от палеолита (над 10 000 години пр. Хр.)
– селища на първото уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр. Хр.)
– първите каменни сгради в Европа (51 век пр. Хр.)
– най-старото обработено злато в света (50 век пр. Хр.)
– първи писмени знаци в историята (50-48 век пр. Хр.), предвестници на Дунавската протописменост
– първите форми на парични ценности (50-48 век пр. Хр.)
– най-старата фаза (55-54 век пр. Хр.), наречена Блатница, на европейската неолитна култура Хаманджия
Във Варненското езеро е открит комплекс от селища още в началото на миналия век от братя Шкорпил, но те са унищожени умишлено при „драгиране за строителни работи в езерото“.
Северните плитчини на Черно море са били обстойно проучени и от американски военни експедиции след началото на демокрацията.
Много археологически находки, снимки на дъното, сканирано със специален ехосаундер, и други данни са засекретени. Но и без тях логиката и видимите факти разкриват истината. Например сероводородът в по-дълбоките части на морето е резултат от гниенето на удавената природа – растения, животни и хора, населявали някога Едема.
Бреговете на Босфора пасват един към друг като пъзел, което показва мястото на разлома. Районът е сеизмичен и се намира до границата между Евроазиатската и Африканската тектонска плоча. Водата е стигала до ниските части на Стара планина, където днес се намират фосили на морски миди и следи от древни пристанища.
В териториите на днеш
0 Comments