Илияна Йотова остава в историята като първата жена президент на България. Кариерата ѝ в политиката е дълга и успешна – започва в БНТ като водеща на централните новини, после дълги години е сред водещите фигури на БСП, става евродепутат, а след това е заместник на Румен Радев. Познатите ѝ я описват като човек, който може да изслушва, но трудно прави компромиси със своите позиции.
Антон Кутев, неин дългогодишен познат, отбелязва, че ако досега Радев е бил определян като костелив орех, сега хората ще разберат какво значи да се изправиш срещу някой, който не отстъпва, когато е убеден в правотата си.
През последните години до Илияна Йотова публично стои Румен Радев. Тя бе с него, когато той издигна юмрук на протестите през 2020-та, както и когато даде път на ПП-ДБ, които по-късно нарече „шарлатани“. При напускането си на „Дондуков“ 2, Радев ѝ поднесе букет и каза, че оставя България в добри ръце.
Но истинският партньор на Йотова е нейният съпруг – уважаваният професор травматолог Андрей Йотов. През 2023 г. известният хирург, който работи в „Софиямед“, даде интервю за „Филтър“.
Още при първата среща личи, че проф. Йотов е различен и интересен човек. Висок, с топъл поглед, излъчващ добронамереност. В кабинета му има много картини, а на заден план звучи приятна музика от компютъра на бюрото му.
Интересно е, че преди да започне разговор, проф. Йотов, който ръководи клиниката по травматология, изявява желание да изпуши цигара – нещо, което повечето лекари съветват да се избягва. Той обаче го прави навън, тъй като пушенето в сградата е забранено.
Още от самото начало оставя впечатление на бохем – разказва, че има много любими ресторанти и обича всякаква храна, с изключение на риба и морски продукти.
Липсва му суета и още в началото моли да не бъде наричан светило. „Сутрин ставам, отивам в болницата, работя каквото работя и се прибирам“, казва той, сякаш операциите и спасяването на животи са нещо напълно обикновено.
Преди да започне работа в „Софиямед“, проф. Йотов прекарва 20 години в „Пирогов“, а през 2006 г. оглавява Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във Военно медицинска академия. Кариерата му започва в здравната служба на Обзор, където е разпределен и става участъков лекар.
„Водех се началник на здравната селска служба. Когато отидох в Обзор, беше село, но докато работех там, стана град. Местните ме приеха добре, а и нямаха особен избор, защото бях единственият лекар“, споделя проф. Йотов.
Когато го изпращат в Обзор, дори не знае къде се намира. Един приятел му казал, че има море, курорт и забавления, но реалността се оказва друга. „Море, разбира се имаше, но и морето, и купонът са три месеца в годината, през останалото време си беше село. Някъде на втората година от разпределението ми Обзор стана град.
Освен 4000-те жители на Обзор през зимата, Йотов обслужва и околните села – Баня, Емона, Приселци. Младият лекар ги обикаля всички и печели симпатии сред хората там.
„Пациенти са ми носили патки, кокошки, които се чудех какво да правя. Подаряваха ми и риба, но тогава въобще не я вкусвах. Спираха ме по улицата, защото докторът е от личните хора след кмета, партийния секретар и шефа на милицията.“
След три години се връща в София и се явява на конкурс за научен сътрудник по травматология в „Пирогов“, който печели. Започва дълъг професионален път – преминава през всички етапи от научен сътрудник, доцент, завеждащ отделение и клиника, до професор във ВМА.
„Понякога пишат за мен, че съм руснак, а това не е вярно. Баща ми е българин, а майка ми е от Северна Осетия. Аз съм роден в столицата на кавказката република Орджоникидзе, която днес се нарича Владикавказ. Половин осетинец съм“, пояснява той.
Когато Андрей е още дете, семейството му се връща в България. Докато баба му, дядо му и вуйчо му са живи, посещава Северна Осетия, но след тяхната смърт няма роднини там. По време на чеченските войни обстановката става опасна. „Няколко пъти обещавах на жена ми, че ще я заведа на сватбено пътешествие там, но не успях.“
В семейството му професионалната ориентация към медицината не е била очевидна. Майка му е филолог и преподавател по руски език и литература в Софийския университет, а баща му е дипломат. Родителите му се срещат в Московския университет. „Женят се в Москва, а защо аз съм се родил в Северна Осетия, а не на друго място, честно казано, не знам“, казва професорът.
От всички места, където е работил, най-силен отпечатък в професионалния му път оставя „Пирогов“. Както сам признава, имал е „късмет“ да спасява хора при големи катастрофи. Особено напрежение изпитва с колегите си по време на дерайлиралия влак край Илиянци и пожара в хотел „Мусала“ в Боровец.
„Когато наведнъж ти докарат повече от 20 тежко пострадали, трябва да се оправяш, да ги подредиш по спешност, има си напрежение“, разказва проф. Йотов. За него подобни ситуации са част от ежедневието, затова го питат дали има специален ритуал в операционната.
Както много свои колеги, професорът обича да слуша музика, докато оперира. „Слушам музика непрекъснато, правя го и когато оперирам, стига да не преча на другите“, като допълва, че по душа е рокаджия, но обича и блус, и джаз. Често може да бъде забелязан на концерти или в клубове, има приятели сред музикантите и често получава покани за събития.
Любопитен момент от живота му е, че вижда бъдещата си съпруга за първи път, когато тя е само на 13. Тя му се запечатва в съзнанието като рижаво момиченце с лунички.
„Беше някак смешна като Пипи Дългото Чорапче. Аз бях на 18 години, учех в университета, а тя беше ученичка. Сестра й, с която бяхме състуденти, я доведе на една манифестация, каквито се организираха навремето, и така се запознахме“, спомня си Йотов, уточнявайки, че връзката им започва значително по-късно.
Сестрата на Илияна отново ги среща, този път на студентско парти, и вече порасналото момиче впечатлява Андрей.
Двамата имат син Марин, който избира друг професионален път – учи в Лондон и работи като финансист. През 2023 г. Илияна Йотова и съпругът ѝ стават баба и дядо на първия си внук Максим.
Преди шест години проф. Йотов преживява сериозен здравословен инцидент. „Това не ме промени особено. Добре съм, оперирам, социалният ми живот върви. Само се отказах от ските и тениса.“
Въпреки всичко поддържа широка социална среда – сред приятелите му са лекари, архитекти, актьори, художници, музиканти, политици, журналисти. Откровено признава, че има слабост към изобразителното изкуство. „Да си колекционер в България е малко трудно. Трябва да си с възможностите на Боян Радев. Колекционирам е силно казано, но си купувам картини, доколкото ми позволяват финансовите възможности. В кабинета ми са малка част от тези, които имам вкъщи.“
Сред любимите му художници са представители на пловдивската школа като Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев. Особено впечатлен говори за творбите на Христо Стефанов, Енчо Пиронков и Димитър Казаков – Нерон. Приятел е с Николай Янакиев и Михаил Лалов, който също е бил негов пациент.
При книгите също е еклектичен – избира според настроението си, макар че предпочита историческа литература и книги за история на изкуството.
Това го връща към любимата му епоха – 20-те години на XX век. „Има един филм, който много харесвам „Полунощ в Париж” на Уди Алън. Там действието се пренася от съвременния живот точно в златните години на ХХ век. Доколкото си спомням, героинята предпочете да остане и да живее в ерата на Бел Епок. По това време изкуството преживява истински разцвет и затова тази епоха силно ме привлича.“
Разговорът за любимите епохи неминуемо води и до политиката. Макар да е женен за вицепрезидента (по онова време), това не го обвързва политически. Напротив, проф. Йотов гласува за други партии, различни от тези, които подкрепя съпругата му. Подчертава, че никога не е бил партиен член – нито преди, нито след промените. Политиката го вълнува на професионално ниво, но не желае да бъде от хората, които раздават диагнози.
Той определя политическата обстановка у нас като нещо, което още е в процес на лечение и смята, че предстои дълъг път до „оздравяването“.
В края на интервюто професора го питат на каква картина би оприличил живота си. „Някакъв вид експресионизъм, с ярки и контрастни цветове“, казва проф. Йотов, преди да се върне към работата си и поредния спешен случай.
Съдбата на проф. Йотов е изпълнена с контрасти, но и с постоянство. Макар да стои далеч от светлините на политиката, приносът му в медицината и културата е видим за всички около него.
0 Comments