приходите не успяват да догонят разходите. „Приходите не могат да догонят разходите и затова се получава този дефицит. Дефицитът, с който се започва правенето на бюджет 2026, е 7,4%. Не е опит да се прехвърли вината на предишните, а една реалистична преценка за това какво заварваме. Парите обикновено или ги има, или ги няма, а в момента пари в държавата няма“, каза той.
Донев посочи, че 76% от разходите са за заплати и социални плащания, а едва 24% отиват за инвестиции. Според него през последните години заплатите у нас са се увеличили с почти 30%, а пенсиите също нарастват бързо, докато икономиката расте по-плавно и не може да понесе този по-висок разход.
Той подчерта, че често най-лесното решение за намаляване на дефицита е вдигането на данъци. „Нека да видим какви други мерки могат да бъдат приложени, за да достигнем до устойчиво намаляване на разходите в държавния бюджет. Има такива мерки и сме започнали обсъждането им с работодателските и синдикалните организации. Не бързаме с вдигане на данъци, ще се приложат мерки, които да задържат темпа на нарастване на работните заплати и на социалните плащания. Пенсиите няма да бъдат пипани – нарастването от 1 юни ще бъде със 7,8%“, повтори отново той.
По думите на Донев, управляващите няма да се насочат веднага към краткосрочни решения като повишаване на данъците, а ще заложат на дългосрочен подход за ограничаване на държавните разходи, за да се постигне балансиран бюджет и дефицитът да остане в рамките на изискванията. Той подчерта, че оценката за състоянието на публичните финанси е обективна и не цели да прехвърли отговорността върху предходните управления, а се фокусира върху наличието или липсата на средства.
Донев обясни, че когато Европейската комисия определи някоя страна със свръхдефицит, тя предлага конкретни стъпки за ограничаване на разходите. Той отбеляза, че за разлика от оценката на ЕК за дефицита през 2025 г., при определянето на дефицита за 2026 г. Комисията не е разполагала с всички данни.
„Затова има и тези разминавания между нейната оценка от 4,1 процента дефицит от брутния вътрешен продукт за 2026 година и нашата оценка, която е реална и се базира на изчисленията на приходите в бюджета и съответно съпоставката с разходите – 7,4 процента“, каза той.
По повод препоръката на ЕК за промяна на плоския данък, Донев отново изтъкна, че увеличаването на данъците е най-лесният вариант за намаляване на дефицита. „Нека видим какви други мерки могат да бъдат приложени, така че да достигнем до едно устойчиво намаляване на разходите в държавния бюджет. Има такива мерки“, каза той, като уточни, че вече се обсъждат с работодатели и синдикати.
Той подчерта отново, че разходите за заплати, пенсии и социални плащания са 76% от бюджета, докато инвестициите са 24%.
„За последните години заплатите в България са нараснали с близо 30 процента – най-бързото нарастване в Европейския съюз. Пенсиите също растат бързо за този период, а в същото време икономиката, която расте с по-умерени темпове, не може да покрие този изпреварващ разход“, каза той, посочвайки, че именно поради това ЕК препоръчва най-бързата мярка за справяне със ситуацията под формата на вдигане на данъците.
Донев смята, че могат да се приложат и други, по-дългосрочни мерки, които ще осигурят устойчиво намаляване на държавните разходи и ще предотвратят натрупването на големи дефицити занапред.
„Затова не бързаме с вдигане на данъците. Ще се приложат мерки, които да задържат темпа на нарастване на работните заплати, на социалните плащания“, каза той, подчертавайки, че пенсиите на пенсионерите няма да бъдат пипани, като при най-уязвимите групи няма да има замразяване на доходите.
Донев коментира, че целта е балансиран бюджет през 2026 г., но призна, че това зависи от обективни обстоятелства. „Ще направим комплекс от мерки, които да доведат до това да потиснем разходната част на бюджета. Затова работим да приложим мерки както в разходната, така и в приходната част, тоест да намерим мерки, които през приходите, но с дългосрочен характер, да ни гарантират постъпления в бюджета, които да гарантират плащането на заплатите, пенсиите, социалните плащания“, каза той.
Финансовият министър добави, че ако България не предприеме сама стъпки за стабилизиране на публичните финанси, на по-късен етап Европейската комисия ще изиска такива действия. Той заяви, че бюджетът за 2026 г. ще бъде консенсусен с цел да се постигне дефицит от 3%, а в перспектива и под този праг.
В резюме, Донев акцентира върху необходимостта от устойчиви решения и балансиране между разходите и приходите, така че държавният бюджет да остане в стабилни рамки. Това със сигурност ще изисква разумен подход и внимателно обмислени мерки.
0 Comments