Германският евродепутат и социален експерт Рене Спрингер отново повдигна въпроса за т.нар. „имиграция към социалните системи“, след като остро разкритикува милионите евро, които Германия ежегодно изпраща като детски надбавки за деца, които не живеят в страната.
Спрингер отбелязва, че през последните години средствата, които Германия изплаща на чужденци за деца и детски градини, са се увеличили значително. По негови сведения, през 2023 г. на семейства с деца в чужбина са били преведени над половин милиард евро, докато през 2010 г. тази сума е била едва 35,8 милиона евро. Той описва тази ситуация като „неприемливо преразпределение на германски данъци към чужбина“.
В центъра на неговата критика попадат граждани на по-бедни страни от ЕС, сред които са България и Румъния. Спрингер твърди, че има случаи, когато човек работи нископлатена или минимална работа в Германия, но благодарение на пет или повече деца получава детски надбавки, които значително надхвърлят доходите, които би имал в собствената си страна.
– „Българин с пет деца у дома, идва в Германия, поема мини работа за 300 Евро, събира 1300 Евро детски надбавки за деца в България, където минималната заплата е 620 Евро. Това е класическа имиграция в социалните системи. Германия има огромен фактор за привличане, който трябва да бъде спрян“, коментира Спрингер.
Критиците на системата дават пример, че работещ на ниско платена позиция може да получава около 1300 евро месечно като детски надбавки за пет деца, които живеят в България. Това е по-голяма сума от минималната заплата в България и според тях подобен стимул допринася за увеличаване на трудовата миграция към Германия.
Спрингер и неговата партия подчертават нуждата от индексация на детските надбавки – т.е. плащанията да се адаптират спрямо стандарта на живот в страната, където реално пребивават децата. Подобна практика беше приложена в Австрия, но Европейският съд по-късно отсъди, че мярката е в противоречие с европейското законодателство.
Критиците на настоящите правила смятат, че Германия е станала притегателен център за социални помощи, а европейското право ограничава възможностите на отделните държави да променят тази система.
Темата остава актуална и в бъдеще вероятно ще продължи да предизвиква спорове в европейските институции. Интересно е да се наблюдава как ще се развият подобни дебати в контекста на общата европейска политика.
0 Comments