– До момента, в който преживях клинична смърт, всички разговори за задгробния живот ми звучаха несериозно. Виждах ги като вид опиум за вярващите. Изобщо не се замислях за смъртта. Бях погълнат от работата си и не обръщах внимание на здравословните си проблеми, които междувременно се натрупваха все повече. Имах сърдечни оплаквания и хроничен бронхит. Един ден, в разгара на тежка кашлица, сърцето ми спря. В последния момент успях да осъзная, че животът ми приключва.
Това са думи на учения и дизайнер Владимир Ефремов, отправени към участниците на Международния конгрес по физика през 2000 г. Този човек е участвал в изпращането на първите изкуствени спътници на Земята и в ракетните мисии, с които СССР поставя вимпел на Луната.
През 1983 г. Владимир Ефремов преживява клинична смърт. Той казва: „Седемнадесет години мълчах за това, което видях в отвъдното.“
Причината за мълчанието си ученият обяснява с трудността да говори за подобни преживявания. Това, което е видял, няма аналог в нашия свят. Освен това, споделяйки това преживяване, можело да навреди на авторитета му сред учените. Затова чак през 2000 г. той се решава да разкаже какво му се е случило.
„Не очаквах да се върна.“
В другата реалност
На 12 март 1983 г., по време на пристъп на кашлица, започнало да му липсва въздух. Когато разбрал, че не може повече да диша, осъзнал, че това е краят. Мислил, че всеки момент ще поеме последен дъх, ще загуби съзнание и всичко ще приключи. Но, вместо това, внезапно почувствал необяснима лекота“, споделя Владимир Ефремов.
След това ученият се видял летящ в нещо като тръба. Той отбелязва, че усещането не му било ново – често го изпитвал насън.
Ефремов разказва, че в сънищата си още отдавна се е опитвал да управлява подобно усещане за летене. Когато осъзнавал, че сънува, използвал нулевата гравитация, за да прави различни упражнения. Тези преживявания му помогнали да не се обърка, когато почувствал полета при клиничната смърт.
– Когато разбрах, че летя през тръба, веднага по навик започнах да контролирам движенията си. Реших да спра полета си, защото не разбирах къде отивам и защо. Първо трябваше да оценя свойствата на света, в който се озовах, и едва след това да взема някакво решение. Разбрах, че продължавам да съществувам, защото продължавах да мисля и наблюдавам. Оглеждайки се, забелязах около себе си структури, които според нашите разбирания можеха да се нарекат пейзаж, само че тук беше нагънат във формата на тръба, споделя изводите си Владимир Ефремов.
Съзнанието му започнало да се променя. Изведнъж забелязал, че може да прониква в същността на всичко около себе си. Отговорите на всякакви въпроси идват моментално, без да се напряга.
Първоначално Ефремов решил, че тези отговори са резултат от собствения му логически анализ. Но после осъзнал, че познанията му са станали много по-обширни, отколкото е имал някога на Земята.
Владимир Ефремов си припомнил земния си живот и проблемите, които е оставил нерешени. Например, спомнил си за счупения си телевизор. Само при мисълта за него, пред очите му се появили всички детайли на уреда. Така разбрал, че транзисторът в телевизора е повреден.
„И въпреки че не очаквах да се върна, исках да реша други земни проблеми. Близо две години нашето конструкторско бюро не можа да реши нито един технически проблем. Беше свързано с крилатите ракети. Сега оставаше само да си представя дизайна им и решението идваше от само себе си“, отбелязва ученият.
„Някой, чието присъствие усещах“
Докато се движел извън пределите на земния живот, Ефремов първоначално вярвал, че пътува сам през „тръбата“. Скоро обаче усетил присъствие, което не предизвикало у него страх. Постепенно разбрал, че този „някой“ е бил до него през цялото време.
„Би било глупаво да мисля, че съм единственият тук извън тялото си. Този някой, чието присъствие усетих, очевидно беше някаква извънтелесна информационна структура. Постепенно взаимодействието с тази структура започна да се възприема от мен като функциониране на два субекта. Единият от тях беше лидерът, а другият – последователят. По-късно разбрах, че възможностите на този водещ предмет са неограничени. Той знае всичко, той е вездесъщ и всемогъщ. Разбрах, че именно Той е дал отговори на всичките ми въпроси“, отбелязва Владимир Ефремов.
Това преживяване толкова го впечатлило, че когато бил върнат обратно в земния живот, почувствал съпротива. Ефремов се ядосал, че му е попречено да завърши изследването си.
След това научил, че е бил в безсъзнание само около седем минути, макар на него да му се сторило, че е било близо час.
Владимир Ефремов успял да разреши всички задачи, за които беше получил решения по време на преживяването си от „другата страна“.
Ученият дълги години се опитвал да осмисли случилото се. Докато анализирал преживяното, стигнал до редица изводи за структурата на живота.
По негови думи, светът, в който бил, и този, към който се върнал, са по същество информационни – всички обекти в тях имат информационно дефинирани характеристики. Земният и отвъдният свят си взаимодействат постоянно и заедно изграждат една глобална информационна система.
Владимир Ефремов изтъква, че тази концепция не е в противоречие с Библията. В познатата фраза „в началото беше Словото“ думата „слово“, според него, означава обща информационна основа.
Усещането по време на престоя си в тръбата било толкова силно и радостно, че не може да го сравни с нищо на този свят. Дори любовта в младостта изглежда бледа пред тези емоции.
Докато траело пътуването, Ефремов почувствал, че нещо му пречи да „продължи напред“. Усещането било, че го изваждат като растение от почвата. Всичко започнало да се върти, докато не видял пребледнялата си сестра. На нейното лице било изписано ужас, а на неговото – възхищение.
Той казал на близките си, че вече не изпитва страх от смъртта, защото я вижда като врата към друг свят.
Историята на Владимир Ефремов представя един интересен и личен поглед към границите между живота и смъртта – област, по която науката все още има повече въпроси, отколкото категорични отговори.
0 Comments