„Бълбукащите“ конфликти и деликатният мир
Мирът, постигнат в края на 2022 г. след разрушителната война в Тиграй, по-скоро временно спря насилието, отколкото да реши основните проблеми. По думите на Дечева, основните причини за напрежението между централната власт и регионалните сили все още не са преодолени.
„Виждаме предупреждение, включително от Американския институт за изследване на войната, че ако възникне конфликт, той може да ескалира и да доведе до нова война между Етиопия и Еритрея. Ние знаем за амбициите на Етиопия след загубата на излаз на море“, посочи Дечева.
Липсата на напредък по ключови точки от мирното споразумение създава рискове от нови напрежения по етническа и религиозна линия.
„Онези конфликти, които не бяха разрешени нито по време на военните действия, нито след това в мирния договор – тези напрежения някак си през цялото време бълбукат.“
Битката за пристанищата: Икономически интереси срещу суверенитет
Етиопия е най-голямата държава в света без излаз на море, което сериозно затруднява нейната разрастваща се икономика. Премиерът Абий Ахмед търси възможности за постоянен достъп до Червено море – нещо, което предизвиква силно недоволство сред съседните страни.
„Етиопия е една страна, която има силно развитие, много силно икономическо развитие. Най-голямата страна в Африка, която няма излаз на море, тя е петата икономика в Африка. И същевременно има много територии, които се развиват така, както те самите пожелаят.“
Стремежът на Адис Абеба се разпростира не само към Еритрея, но и включва спорни договорки със Сомалиленд, което допълнително влошава обстановката в региона. Допълнителни фактори са липсата на избори в Тиграй и изключването на Тиграйския народен революционен фронт от политическия процес в страната.
Инфлация и хранителна несигурност
Днес конфликтите в Африка са все по-тясно свързани с глобалните процеси. Войната в Близкия изток и напрежението около Иран водят до инфлационен шок за африканските държави, които в голяма степен зависят от вноса на горива, торове и храни, обяснява Дечева.
„Това, което се случва със спирането на движението на горивата от Близкия изток, вече се отразява. Източна Африка, като нетен вносител на всичко – на храни, на горива, на торове – всъщност е много по-уязвима.“
Средното ниво на дълг в Африка вече достига 63% от БВП, а държави като Етиопия са принудени да преразглеждат дълговите си условия с международните финансови институции заради цените на петрола, които надхвърлят 100 долара за барел. По думите на Дечева, последствията вече се усещат и са особено тежки за най-уязвимите групи.
„Както и да се развие войната… за Африка последиците вече са тежки, с изключение на няколко страни, които произвеждат собствени торове и имат собствена преработка на горива. Големият печеливш в момента е единствено Нигерия, докато останалите 53 страни са по-скоро губещи.“
Ясно е, че регионалните и международни фактори се преплитат, създавайки сложна и нестабилна обстановка в Африканския рог. Как ще се развият събитията оттук нататък, предстои да се види.
0 Comments