На 99 години ни напусна Верка Сидерова – златният глас на Добруджа и България. Тя е почетен гражданин на Добрич и носител на орден „Стара планина“ I степен, съобщава Про Нюз Добрич.
Верка Сидерова е родена в Добрич, където завършва начално училище на румънски, а после учи в класическа гимназия, усвоявайки латински и старогръцки.
Италианският език ѝ се отдава толкова добре, че по-късно превежда на Филип Кутев по време на пътуване до Италия. След това се захваща да учи френски и английски, а владеенето на езици ѝ помага при турнетата на Ансамбъла по света.
България и Левски загубиха една истинска легенда.
Таланта си на певица Верка наследява от майка си и баба си Елена, чиито песни научава още като дете. По-късно изпълнява тези песни на световните сцени, превръщайки ги в основа на своя репертоар. През 1952 г. печели първата си награда в София на Националния преглед на художествената самодейност в армията.
След това се явява на прослушване при самия Филип Кутев и става част от Ансамбъла за народни песни и танци, който днес носи неговото име. До 1983 г. Сидерова е солистка в ансамбъла и има концерти в над 29 държави по света. „Обичам Ансамбъла, защото ми даде хляба насъщен, даде ми толкова много, даде ми и смисъла в живота. Той беше целият ми живот“ – споделяше Верка Сидерова.
Тя е носител на голямата награда „Нестинарка” за цялостна певческа кариера от Международния фолклорен фестивал в Бургас през 2004 г. През същата година получава званието „Почетен гражданин на Добрич“ като признание за големия си принос в популяризирането на добруджанската народна песен в България и по света.
През цялата си кариера Верка Сидерова изпълнява изключително добруджански песни, като броят им надхвърля 200. През 2003 г. издава албума „Лале ли си, зюмбюл ли си“, включващ най-известните добруджански народни песни от 1960 до 2000 година.
За 85-ия си рожден ден тя издава автобиографичната си книга „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“ и получава орден „Стара планина“ I степен през 2011 г.
През 2014 г. е отличена със статуетка от Първите „Годишни фолклорни награди“ посветени на Борис Машалов, в категория „Цялостен принос към българския фолклор“.
Силно звучат думите на Верка Сидерова: „Аз не съм важна, важни са песните. Те са вечните. Мен може и да ме забравят, но искам и завещавам песните ми да не се забравят. Това е важното – ако си направил нещо, да остане в поколенията. Мисля, че съм била полезна на моя роден край. Пяла съм песните му, ставали са на крака за тях. Аз не мога да се хваля, нека се хвалят песните ми, те да се пеят”…
С прекрасния си глас тя разнесе по света емблематични добруджански песни като „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, росен, зелен росен“, „Ситно се ‘оро зави“, „Години, години, усилни години“.
„А когато замлъкна, искам да съм там, в Добруджа, където са мама, тате и близките ми хора. И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят”, казваше приживе Славеят на Добруджа.
Поклон пред паметта на г-жа Сидерова и съболезнования към семейството ѝ.
Като човек и артист Верка Сидерова остави траен отпечатък върху българската фолклорна сцена. Нейните песни ще продължат да звучат през годините.
0 Comments