Казват, че убийците винаги се връщат на местопрестъплението. Вика ги духът на
жертвата, която са погубили.
Случаят с палача на Васил Левски е далеч по-драстичен. Иванчо Хаджипенчович не
само се навърта около мястото на бесилката, но вдига къща само на 150 метра от
него. И там издъхва. Иванчо е роден през 1822 г. в Русчук. Учи право в Париж,
връща се и начева бляскава кариера. Валията на Дунавския вилает Митхад паша му
възлага асимилаторската политика. Идеята е да се открият смесени турско-български
училища, които лека-полека да претопят българщината. Иванчо старателно заляга
над проекта.
Усърдието на Хаджипенчович стига до ушите на самия падишах.
През 1868 г. той е извикан в Цариград, назначен е в имперския Държавен съвет
и във Върховния съд. На гърдите му светва първото османско отличие. “Хаджи Иванчо
ефенди Пенчович, член от Държавния съвет, прие нишан Меджидие, трети клас”, съобщава
в. “Турция”. С времето декорациите се множат и Христо Ботев го нарича “обершпион,
накачен с всякакви ордени и храчки”.
През 1872 г. Иванчо пише донос до великия везир Махмуд Недим паша. Документът
е пространно изложение за съществуването на тайна революционна организация сред
българите. С този текст той има решаващ принос в залавянето на Васил Левски. Сега
обаче наградата не е орден, а високата чест лично да осъди Апостола на свободата
и неговите сподвижници.
Заедно със Саиб паша и Шакир бей Иванчо е командирован в София.
Двата феса си нямат хабер от правораздаване и разчитат на него да изпедепса присъдите
с французка перфидност и ориенталска жестокост.
Процесът започва на 9 декември в софийския конак. Десетки комити са изправени
пред трибунала. Иванчо топи перо и парафира присъда след присъда. Той се подписва
само с Иванчо – без фамилията, защото всички познават лицето, декорирано с ордени
и храчки.
На 14 декември 1872 г. е издадена смъртната присъда на Димитър Общи. Нашият юрист
стиска перодръжката и полага лаконичното Иванчо. На 14 януари 1873 г. и Васил
Левски е пратен на бесилото. След като надълго и нашироко са разказани деянията
на Апостола, под личната редакция на Иванчо излиза следният текст:
“Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното
повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият
Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване.”
“Няма по-окумуш за депутатин от наш Иванчо!”, възкликват след Освобождението
русчуклии.
И го избират за народен представител в Учредителното събрание. През 1879 г. душегубецът
сменя феса с калпак, маха турските ордени от сетрето си и хваща файтон за Търново.
Тук намества достолепната си снага в бившия турски конак, където заседава събранието.
Иванчо усеща нещо особено да витае във въздуха. Това е духът на Левски. След залавянето
той е разпитан първо тъкмо в този конак.
Сетне Иванчо е член на Държавния съвет и на Върховния съд на Княжество България.
Точно както по време на игото! Левски продължава да го тормози от отвъдното. Палачът
вдига къща в комшулука край бесилото, където днес е паметникът на Апостола. Смъртта
го прибира на 25 март 1894 г.
Източник: trg
0 Comments