0

 

В писмо до в.“ДОКТОР“ една жена на средна възраст
описва сложната лична ситуация, в която е изпаднала напоследък и търси компетентен
съвет.

Ето какво пише Мариана Христова от София:

Аз съм на 47 години. След като се разведох, срещнах друг мъж, с който открих
любовта. С него сме връстници и зад гърба си и двамата имаме сложни семейни отношения,
вече пораснали деца – аз имам син, а той – дъщеря. Щастливи сме, че се срещнахме,
защото се обичаме истински, дори и на тази възраст. Преди една година ми направи
предложение, решихме да живеем заедно, но… това, което преживях през последната
година, беше истински кошмар.

Когато бяхме заедно, това се превръщаше в истинска трагедия за майка му. Веднага
се случваше нещо, което изискваше незабавното му присъствие. И той тръгваше на
мига! След време приятелят ми отслабна много, сякаш се състари с 20 години, прегърби
се… Казваше ми, че не може да живее без мен, но и с мен няма живот. Чувствам се
много наранена и ми е болно и обидно, защото той е чудесен човек, умен, има “златни”
ръце и… нещастен живот.

Майка му е на 75 години и си има съпруг, а по-големият й син 7 пъти се е опитвал
да си създаде семейство, но без успех, лекувал се е за алкохолизъм, а сега е много
самотен.

Същата участ е имал с предишното си семейство и приятелят ми – развел се е, имал
е и проблеми с алкохола. Аз съм уравновесена, независима и самостоятелна жена,
положих много усилия, за да разреша проблемите дипломатично, предлагах различни
варианти, правих много компромиси…

Но без успех. На Нова година той изчезна – без обяснение, без да ми се обади,
а леля му ми каза, че се е върнал на село, при родителите си.

Баща ми и майка ми се радваха много за нас, синът ми – също. Очакваха, че ще
се оженим. Бившата ми свекърва контролираше изкъсо всяка стъпка на сина си, смяташе,
че истински може да го обича само една жена – тя!

Не разбирам, как може една майка да не иска синът й да е щастлив, да си има свое
семейство? Как не разбира, че го обрича на самота? Не ме разбирайте погрешно,
радвам се, когато синът уважава майка си и й помага, но все пак трябва да има
някакви граници.

 

Източник


Харесайте и Споделете с вашите приятели!

0
admin

0 Comments

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *