Тук не става дума за числата в паспорта. Темата е самотата, топлината и онова желание – да има някой до теб. Днес жената може да прави всичко – да печели, да поправя, да пътува, да взема решения сама. Но един мъж не е нужен просто да „забие пирон“ –
а за да прегърне, да усетиш рамото му, да чуеш:
„Ти не си сама.“
С годините доста неща се променят. След четиридесет идва вътрешният въпрос:
„Това наистина ли ми трябва?“
След петдесет идва любовта към тишината. А след шестдесет осъзнаваш, че щастието не винаги е в двойката. Едната жена чака да ѝ се обадят и се натъжава, друга си прави чай и си казва:
„Колко приятно е, че у дома е тихо.“
Разликата не е в самите обстоятелства, а в това, което се случва вътре в нас. Ако до теб стои мъж, с когото можеш спокойно да мълчиш – това е дар.
Но ако присъствието му ти носи напрежение – може би самотата е по-добрият вариант. Интровертните жени намират уют в книгите.
Екстровертните – сред хора. Понякога е достатъчна само една добра дума, за да направи деня по-светъл.
До каква възраст жената има нужда от мъж? Понякога – и до сто, ако има любов. Друг път – само до тридесет, ако мечтае за тишина.
А може би никога – когато наоколо има котка, одеяло и вътрешен мир.
Най-искреният отговор е:
Докато тя самата го иска.
А вие как мислите – кога жената спира да има нужда от мъж, а кога – се нуждае от него най-много? Споделете в коментарите.
В крайна сметка, нуждата от друг човек е нещо лично и се променя с времето. Всеки сам усеща кога има нужда от компания и кога предпочита тишината.
0 Comments