Ерих Фром е мислител, чиито идеи продължават да провокират размисъл. Анализите му върху човешката психика, свободата и отговорността все още звучат актуално. Ето една негова мисъл, която си струва да се припомни.
В една от своите книги Фром казва:
„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“
Това наблюдение е изненадващо точно. Вероятно сте попадали на хора, които могат да изрекат нещо нелепо, грубо или безсмислено, без изобщо да покажат смущение. Не се изчервяват, не се извиняват, дори не правят пауза, за да се замислят над казаното. Изглеждат напълно самоуверени, сякаш истината им е вродена.
Най-любопитното е, че ако вие започнете да се притеснявате от чужди думи или действия, ако изпитате срам вместо тях – това вече е сигнал.
Обикновено това означава, че пред вас стои човек, на когото липсва този важен защитен механизъм – нещо, което отличава разсъдливия и емпатичен човек от самоуверения и неосъзнат индивид.
Какво да направите, когато общувате с такива хора?
Първото правило е да не приемате думите им навътре.
Има и още няколко съвета:
Опитайте да запазите спокойствие. Ако някой се опитва да ви въвлече в спор, си представете, че сте страничен наблюдател. Глупостта на другите не е ваш проблем. Това не значи, че трябва напълно да пренебрегнете ситуацията, но хладнокръвието е безценно.
Поставяйте ясни граници. Не се колебайте да заявите: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не желая да продължавам този разговор“. Това е вашето право. Не сте длъжни да участвате в чуждия театър на абсурда.
Не се поддавайте на провокации. Някои хора обичат да предизвикват емоции нарочно. Ако реагирате спокойно, ги обезоръжавате. Може просто да отговорите с нещо неутрално: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – и ще видите как ентусиазмът им изчезва.
Вземете поука от ситуацията. След контакт с такъв човек, попитайте себе си: „Как попаднах в тази ситуация?“ и „Как мога да избегна това следващия път?“. Анализът на ситуацията винаги помага. Може би сте твърде доверчиви или не сте заявили достатъчно ясно позицията си.
Не се опитвайте да доказвате нищо. Това е може би най-важното. Има хора, които просто не могат да поставят под въпрос собствената си правота. Оставете света да бъде техен съдия.
А знаете ли кое е най-куриозното?
Понякога именно тези хора са напълно убедени, че са изключително умни, прозорливи и едва ли не единствени носители на истината.
Често ще чуете от тях: „Аз просто изказвам своето мнение“, дори ако това мнение липсва на логика и базисен такт.
Вероятно сте попадали на такива „разбирачи“ онлайн. Те коментират всичко – от политика до астрофизика, от възпитание на деца до ядрена физика.
Знаят всичко и са убедени, че могат да дадат точната рецепта за правилен живот. Спорът с тях е безсмислен – все едно убеждавате котка, че паничката ѝ с храна не е центърът на света.
Ако се сблъскате с такъв човек в ежедневието – колега, познат или дори роднина – не се опитвайте да го „превъзпитате“. Това само ще ви развали настроението.
По-добре си задайте въпроса: „Какво печеля от това общуване? Не е ли време да го огранича?“
Важно е да помните, че чуждата ограниченост не трябва да става ваш товар. Ако човекът срещу вас не изпитва срам за думите и делата си, помислете – заслужава ли си да отделяте време за него.
Понякога най-разумното е просто да си тръгнете. Без обяснения, спорове или опити „да отваряте очи“. Както е казал друг мъдър човек:
„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“
С това трудно може да не се съгласим.
Така че, ако срещнете такъв човек – просто продължете напред. Вашите нерви са по-ценни.
Може би това е един от онези житейски уроци, които си струва да си припомним от време на време. Понякога дистанцията е най-добрата реакция.
0 Comments