Илияна Йотова влиза в историята като първата жена президент на България. Нейният политически път е дълъг и белязан от успехи – започва в БНТ като водеща на централните новини, години наред е сред най-ярките имена в БСП, става евродепутат, а по-късно заема поста на вицепрезидент до Румен Радев. Познатите ѝ я описват като човек, който умее да слуша, но рядко отстъпва от позициите си.
Антон Кутев, който я познава отдавна, казва, че ако досега Радев е бил твърд орех, хората тепърва ще видят какво е да срещнеш човек, който не отстъпва от убежденията си.
През последните години до Йотова публично стои Румен Радев. Беше до него, когато той вдигна юмрука си по време на протестите през 2020 г. и когато даде шанс на ПП-ДБ, които по-късно нарече „шарлатани“. При напускането си от „Дондуков“ 2 Радев подари цветя на Йотова и заяви, че оставя България в сигурни ръце.
Истинският спътник в живота на Йотова обаче е съпругът й, професорът по травматология Андрей Йотов. През 2023 г. известният хирург, който работи в „Софиямед“, разказа повече за себе си в интервю за „Филтър“.
Още при първа среща проф. Йотов прави впечатление с интересната си и нетипична личност. Висок, със сърдечен поглед, той излъчва доброжелателност. В кабинета му има множество картини, а от компютъра звучи приятна музика.
Преди интервюто проф. Йотов, който оглавява клиниката по травматология, изненадва с желанието си да изпуши една цигара – в противоречие с лекарските препоръки против тютюнопушенето. Разбира се, този навик спазва извън сградата, където пушенето е забранено.
Професорът изглежда като истински бохем – още в началото признава, че има много любими ресторанти и обича всякаква храна, с изключение на рибата и всичко, свързано с нея.
Той няма никаква суетност и още в началото иска да не бъде наричан светило. „Сутрин ставам, отивам в болницата, работя каквото работя и се прибирам“, споделя лаконично за ежедневието си, сякаш спасените животи и операциите са нещо съвсем обичайно.
Преди работата си в „Софиямед“ е бил две десетилетия в „Пирогов“. През 2006 г. оглавява Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във Военномедицинска академия. Началото на професионалния му път е в здравната служба на Обзор, където попада по разпределение и става участъков лекар.
„Водех се началник на здравната селска служба. Когато отидох в Обзор, беше село, но докато работех там, стана град. Местните ме приеха добре, а и нямаха особен избор, защото бях единственият лекар“, споделя скромно професорът.
В началото дори не знае къде се намира Обзор. Един приятел му казва, че има море, курорт и забавления, но реалността се оказва по-различна. „Море, разбира се имаше, но и морето, и купонът са три месеца в годината, през останалото време си беше село. Някъде на втората година от разпределението ми Обзор стана град.
Тогава Обзор има около 4000 жители през зимата, а Йотов трябва да обслужва и близките села Баня, Емона и Приселци. Като млад доктор посещава всички и се радва на широка популярност сред хората.
„Пациенти са ми носили патки, кокошки, които се чудех какво да правя. Подаряваха ми и риба, но тогава въобще не я вкусвах. Спираха ме по улицата, защото докторът е от личните хора след кмета, партийния секретар и шефа на милицията.“
След трите години в Обзор се връща в София, където печели конкурс за научен сътрудник в травматологията на „Пирогов“. Следват години на усилен труд и израстване – от научен сътрудник до доцент, началник на отделение, началник на клиника и накрая професор във ВМА.
„Понякога пишат за мен, че съм руснак, а това не е вярно. Баща ми е българин, а майка ми е от Северна Осетия. Аз съм роден в столицата на кавказката република Орджоникидзе, която днес се нарича Владикавказ. Половин осетинец съм“, разказва травматологът.
Андрей е още дете, когато семейството се връща в България. Докато са живи баба му, дядо му и вуйчо му, гостува в Северна Осетия, но след смъртта им вече няма близки там. Когато започват чеченските войни, ситуацията става опасна. „Няколко пъти обещавах на жена ми, че ще я заведа на сватбено пътешествие там, но не успях.“
Семейството, в което расте, не предполага, че той ще избере медицината. Майка му е филолог и преподавател по руски в Софийския университет, а известно време води и телевизионни уроци по руски. Баща му е дипломат и с майка му се запознават в Московския университет. „Женят се в Москва, а защо аз съм се родил в Северна Осетия, а не на друго място, честно казано, не знам“, казва професорът.
„Пирогов“, най-голямата спешна болница у нас, оставя силен отпечатък в живота му. Както сам отбелязва, имал е „късмет“ да спасява хора от някои от големите катастрофи в България. За него и колегите му най-трудни са моментите при дерайлирането на влак край Илиянци и пожара в хотел „Мусала“ в Боровец.
„Когато наведнъж ти докарат повече от 20 тежко пострадали, трябва да се оправяш, да ги подредиш по спешност, има си напрежение“, разказва спокойно проф. Йотов. За него и други специалисти срещата с тежко пострадали е ежедневие. По тази тема го питат дали има специален ритуал в операционната.
Професорът, както повечето му колеги, обича да слуша музика по време на работа. „Слушам музика непрекъснато, правя го и когато оперирам, стига да не преча на другите“, казва, определяйки се като рокаджия по душа. Блусът и джазът също са сред любимите му стилове. Често може да бъде видян на концерти или клубни събития, а приятелите му от музикалните среди редовно го канят на различни прояви.
Любопитен факт е, че проф. Йотов вижда бъдещата си съпруга за първи път, когато тя е на 13 години. В спомените му остава като сладко, рижаво момиче с лунички.
„Беше някак смешна като Пипи Дългото Чорапче. Аз бях на 18 години, учех в университета, а тя беше ученичка. Сестра й, с която бяхме състуденти, я доведе на една манифестация, каквито се организираха навремето, и така се запознахме“, разказва Йотов, като уточнява, че връзката им започва доста по-късно.
Отново сестрата на Илияна ги събира, но този път на купон на студентската група. Тогава рижавото момиче вече е пораснало, а Андрей я вижда като впечатляваща млада жена.
Двамата имат син Марин, който не избира нито медицината, нито политиката. Завършва образованието си в Лондон и работи като финансист. От 2023 г. Илияна Йотова и съпругът й вече се радват и на първия си внук Максим.
Преди шест години проф. Йотов преживява здравословен проблем. „Това не ме промени особено. Добре съм, оперирам, социалният ми живот върви. Само се отказах от ските и тениса.“
Той споделя, че продължава да поддържа връзка с много хора от различни среди – лекари, архитекти, актьори, художници, музиканти, политици, журналисти. За колекцията от картини в кабинета си признава, че има слабост към изобразителното изкуство. „Да си колекционер в България е малко трудно. Трябва да си с възможностите на Боян Радев. Колекционирам е силно казано, но си купувам картини, доколкото ми позволяват финансовите възможности. В кабинета ми са малка част от тези, които имам вкъщи.“
Сред любимите му художници са няколко представители на пловдивската школа: Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев. Особено го вълнуват творбите на Христо Стефанов, Енчо Пиронков и Димитър Казаков – Нерон. Приятел е с Николай Янакиев и Михаил Лалов, който също е бил негов пациент.
Признава, че чете разнообразна литература според настроението си, но истинската му страст са книгите за история на изкуството и историческата литература като цяло.
Това го подсеща за любимата му епоха – двайсетте години на ХХ век. „Има един филм, който много харесвам „Полунощ в Париж” на Уди Алън. Там действието се пренася от съвременния живот точно в златните години на ХХ век. Доколкото си спомням, героинята предпочете да остане и да живее в ерата на Бел Епок. По това време изкуството преживява истински разцвет и затова тази епоха силно ме привлича.“
Коментирайки любимите епохи, разговорът стига и до политиката. Въпреки че е женен за вицепрезидент (към онзи момент), това не му влияе политически. Напротив, проф. Йотов винаги е бил последователен и гласува за различни партии, не тези, които подкрепя съпругата му. Никога не е бил партиен член нито по време на соца, нито в по-ново време. Политиката го интересува повече професионално, но не иска да е сред хората, които раздават диагнози.
Все пак определя политическата обстановка в България като „нещо в процес на лечение“, за което ще е нужно още време, за да се подобри.
В края на разговора професора питат на каква картина би оприличил живота си. „Някакъв вид експресионизъм, с ярки и контрастни цветове“, споделя проф. Йотов, преди да се върне към работата си и поредния спешен случай – в борба не с политиката, а с болестите.
Личният свят и професионалната отдаденост на проф. Йотов разкриват сложен, но последователен характер, за когото изкуството, медицината и личният избор са еднакво важни. Историята му е поредното доказателство, че зад публичните фигури често се крият многостранни личности с богати интереси.
0 Comments