Сребърните рибки са примитивни, безкрили насекоми, чиито предци никога не са можели да летят. За разлика от много други насекоми, те могат да оцелеят почти навсякъде, където има хора.
Те се нуждаят от висока влажност на въздуха (между 75% и 97%) и нормална стайна температура. Хранят се с изключително разнообразни вещества – целулоза, хитин и нишесте. Именно затова могат да посягат на всичко – от лепила до книги.
Сребърните рибки са изненадващо издръжливи. Телата им, дълги до около 2 см, са покрити със сребристи люспи, които лесно се отделят при допир. Това им помага да се измъкват от паяжини и хищници. Още по-интересно е, че те могат да възстановяват изгубени части от тялото си само за 3–4 седмици. За разлика от повечето насекоми, продължават да линеят дори след като достигнат зрялост – около 30 пъти годишно – което им позволява да живеят до 3 години.
Въпреки впечатляващата си жизненост, сребърните рибки имат и слабости. Челюстите им са слаби, движат се сравнително бавно и са уязвими, докато възстановяват защитата си след линеене.
Освен това те не са особено плодовити. Женската снася по-малко от 100 яйца през целия си живот, което оставя пространство за други вредители като хлебарки. Именно това доведе до изчезването на хлебарките в моя дом.
Важно е да се отбележи, че тези насекоми са нощно активни, не се хранят с човешка храна и не пренасят опасни за хората болести. В редки случаи техните изпражнения могат да предизвикат алергични реакции, но това се случва изключително рядко.
0 Comments