Случаят с 18-годишния Билгин Алишев от село Нова махала, Пазарджишко, повдига много сериозни въпроси за психиката на децата, тормоза в училище и сигурността на учениците в институциите, на които ги поверяваме. За жалост, голяма част от тези въпроси и до момента остават без отговор.
Тази трагедия е изключително тежка – не само за семейството на момчето, което е загубило бъдещия абитуриент, но и за неговите приятели и съученици.
Те, заедно с майката на Билгин, който е сложил край на живота си чрез обесване, споделят за дългогодишен психически тормоз, упражняван от учителката по английски език Елихан Хаджийска. Техните разкази показват момче, което последователно е търсело справедливост, но вместо подкрепа, е срещало нови пречки от училищната система.
Майката на Билгин говори за сина си като за честен, възпитан и много способен:
„Той никога не лъжеше.
Никога… Беше много добро момче. Имаше бъдеще. То беше отнето.“
Тя подчертава и познанията му по английски:
„Моят син знаеше перфектно английски… свободно, без да се притеснява.“
По думите на хората около Билгин, именно отличното му владеене на езика е предизвикало негативното отношение на учителката, тъй като се говори, че тя самата не се справя добре с английски и не харесва учениците, които взимат частни уроци:
„На нея това явно е пречило, защото знае повече от нея.“
Съученици разказват, че всичко започва през 2021 г. с малък конфликт извън училище между две момчета. Учителката Елихан Хаджийска, макар и да няма пряко отношение, чува за случката и публично коментира ситуацията, като настройва учениците срещу Билгин.
„Започна да обижда… да клевети… да настройва всеки срещу него.“
Те признават, че са мълчали и днес съжаляват за това:
„Всички мълчаха… от страх, за да няма уронване на авторитета на училището.“
Кулминацията настъпва по време на т.нар. „комисия“ – неофициална среща, свикана от учителката, на която се отправят нови заплахи към определени ученици, че няма да бъдат допуснати до матурата:
„Не е била комисия. Нито директорът е дал заповед, нито класният бил уведомен.“
Съучениците разказват как Билгин е бил унижаван пред целия клас:
„Започнаха да му викат… да го унижават пред целия клас.“
„Не му дадоха думата да говори.“
Единственият учител, който се е опитал да го защити, е бил прекъсван.
Съучениците си спомнят как Билгин рухва след всяка атака:
„Той стоеше пред нас разтреперан… искаше да говори, но не му позволиха.“
Въпреки страха, Билгин е намирал сили да говори, когато се е чувствал в безопасност. По време на изнесен урок по гражданско образование пред външен експерт събира смелост и открито заявява:
„Учител в това училище ме тормозеше в продължение на 2 години.“
След това, според съучениците:
„Имаше коментари от сорта на: “Нямаше ли друга работа да го каже точно там?”“
Билгин търси помощ и от психолог, тъй като неговият висок морал и чувство за справедливост се сблъскват с липсата на подкрепа – дори от страна на директора. В последните си дни той се затваря в себе си. Майка му потвърждава:
„Тялото е чисто… без лекарства, без наркотични вещества… Чисто на психологическа основа.“
„Което е 4–5 години тормоз.“
В деня, когато трагедията се случва, близка приятелка на Билгин изпада в шок, когато го намира безжизнен. Без да губи време, тя информира учителката по английски.
„Отидох до тях. Извиках я. Казах ѝ какво се е случило“, разказва момичето. „А тя ми отговори: „Аз помислих, че си тук, за да ми се извиниш, че не ми влизаш в часовете“. Това ѝ беше реакцията.“
Момичето се опитва да обясни сериозността на ситуацията. Отговорът, който чува, я шокира:
„Тя ми каза: „Аз не вярвам на номерата на Билгин“.“
Сълзите ѝ не дават резултат:
„Викам: „Добре, не вярвате на номерата на Билгин. Аз съм пред вас, треперя, плача — и на мен ли не ми вярвате?““
Остават много въпроси, на които няма да спрем да търсим отговори.
Защо тази учителка продължава да работи, въпреки съмненията в нейните педагогически умения и знания?
Колко лесно и обективно могат да бъдат проверени квалификациите на един учител?
Имало ли е опити от страна на колеги на Елихан Хаджийска – включително съпруга ѝ Ахмед Хаджийски, който също е начален учител – да прикриват сигнали или информация за нейното поведение към ученици и така да допринесат за ескалацията, довела до трагедията?
По каква причина директорът не е реагирал на многократните сигнали?
Кой носи отговорност, когато едно дете остава само срещу система, която трябва да го брани?
Случаят „Билгин Алишев“ вече не е само лична драма. Днес той се превръща в обществен призив за промяна и за край на мълчанието.
В крайна сметка, подобни истории напомнят колко е важно да обръщаме внимание на сигналите и да търсим решения, преди да стане твърде късно. Понякога един въпрос, зададен навреме, може да промени цялата ситуация.
0 Comments