Николай Попов, бащата на загиналата при катастрофа Сияна, съобщи в емоционален пост във Facebook, че от днес вече е подсъдим по дело за клевета. Искът е заведен от инж. Иванка Гърбенова – според Попов тя е била уволнена след трагедията и присъства в протоколи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството като една от отговорните за некачествения ремонт на път I-3 – участъкът, където дъщеря му загива.
Попов обръща внимание на изключително бързия ход на съдебното дело срещу него, което по думите му рязко се различава от продължителните забавяния по други дела, свързани със смъртта на деца в тежки катастрофи.
„От днес съм подсъдим по дело за клевета. Делото е образувано на 30.12.2025 г. В първия работен ден на 2026 г. е разпределено на съдия от Районен съд – Плевен… Всичко това се случва за около десет работни дни“, пише Попов.
По информация на Попов, след като делото е разпределено в Районен съд – Плевен, съдията го препраща към Върховния касационен съд за определяне на подсъдност, откъдето то „незабавно“ се връща обратно в Плевен. Призовката пристига в деня на публикацията, а съдебното заседание е насрочено още на следващия ден.
Той прави пряко сравнение с други дела за загинали деца, които чакат решение с години.
„Делото ‘Божидара’ – повече от 7 години. Делото ‘Филип’ – започва трета година. Делото ‘Сияна’ – скоро ще навърши една година“, посочва той.
На този фон, според Попов, делото, заведено от служител на Агенция „Пътна инфраструктура“, се придвижва изключително бързо.
„А делото на Иванка от АПИ – човек, който е приемал ремонти с фалшив асфалт – срещу мен се придвижва за десет работни дни“, пише още Попов.
В поста си той говори за „модел“, който, според думите му, разяжда държавата – модел на политическа и институционална безотговорност, поддържан от „политици от всички цветове“ и „прогнила съдебна система“.
„Убиват детето ти и ти ставаш подсъдим на хората, които носят пряка отговорност за състоянието на пътя, на който тя беше убита“, заявява бащата.
В заключение на публикацията Николай Попов подчертава, че няма да спре да се бори и отправя апел да не се вярва на фалшиви политически обещания.
„Каузата продължава. До край. Не вярвайте на фалшиви политици“.
Този случай отново връща в центъра на вниманието въпросите за пътната безопасност, отговорността на институциите и проблемите с усещането за неравно правосъдие, което от дълго време създава напрежение и недоверие в обществото.
Това е още един пример за това как личните трагедии често стават повод за по-широк обществен дебат по теми като отговорността и справедливостта. Подобни случаи напомнят за нуждата от по-прозрачна система и по-сериозен контрол върху институциите.
0 Comments