Майка ми намери това в чекмеджето на татко… От това ли се страхувам?

Майка ми намери това в чекмеджето на татко… От това ли се страхувам? (1/10)
Майка ми откри този предмет в чекмеджето на баща ми. Тя не каза нищо — просто наблюдаваше сина си и реакцията му. Предметът изглеждаше странно и необичайно – студен, свит, почти жив. Стоеше там така, сякаш чакаше да бъде отворен.

Забраненото чекмедже (2/10)
Баща ми винаги държеше това чекмедже заключено в стария си кабинет. Никой не смееше да го отваря, дори съпругата му. Но този път любопитството надделя над страха и тя реши да се изправи срещу неизвестното.

Подозрителното отсъствие (3/10)
Още предния ден тя беше претърсила кабинета му. Нямаше никакви документи, никакви пари — само този мистериозен предмет. Липсата на документи я тревожеше най-много. Предметът беше около тридесет сантиметра висок, с напълно гладка повърхност, украсена с фини шарки. От него излизаха тънки, сегментирани елементи, наподобяващи антени. Но нямаше и следа от обяснение за предназначението му.

Странен допир (5/10)
Накрая синът пое инициативата. Това не беше леко решение — в момента, в който докосна предмета, съзнанието му бе залято от спомени, по-странни от всичко, което бе преживявал досега.

Объркващи спомени (6/10)
В ума му мигновено изникна образ — баща му, държащ същия този предмет. Спомни си детството си и времето, когато живееха близо до гаража. След като дойде на себе си, реши да разбере повече.

Ледено предупреждение (7/10)
Бивш колега на баща му — пенсиониран професор по физика — дълго разглеждаше предмета. След това лицето му помръкна.
„Не мога да ти кажа нищо. И е по-добре да си го запишеш.“
Тези думи само засилиха любопитството на младия мъж.

Това, което не би трябвало да съществува (8/10)
Когато настоя за отговори, професорът отново избегна темата и кратко каза:
„Защото не би трябвало да съществува.“
Разговорът приключи веднага.

Мистериозни координати (9/10)
При по-внимателен оглед с лупа младият мъж откри гравирани числа. Това бяха GPS координати, водещи до отдалечена гора. Там, скрита сред дърветата, се намираше изоставена колиба.

Скритата тайна (10/10)
Вътре имаше бюро и кутия, пълна с подобни предмети. До тях лежеше тетрадката на баща му — без никакви обяснения за предназначението на тези напълно загадъчни обекти.
Тогава чу глас, който прошепна:
„Това, което намери, не беше твое. Но вече е.“

Същата сутрин всичко изглеждаше необичайно тихо. Меката светлина изпълваше къщата, а кухнята ухаеше на кафе. Майка ми влезе мълчаливо и постави металния предмет на масата.

До днес никой не знае какво е това. Някои твърдят, че е било част от експеримент. Други — че не е създадено от човек. А ти как мислиш?