Търсят средства за изграждане на рампа, за да може Мануела да излиза навън
Необходими са 54 000 лева за построяването на рампа, която да позволи на Мануела Горсова да напуска дома си с инвалидната количка. Това съобщи пред „Телеграф“ актьорът Владислав Карамфилов – Влади Въргала. На 5 август се навършват 16 години от катастрофата, която остави Мануела в състояние на будна кома.
– „Баща й претърпя две операции, предстои му трета на кръста. Пренася я всеки ден на ръце. Инвалидната количка е много тежка. Представете си, това са години наред, в които Краси (Красимир Горсов – б.а) всеки ден слиза и качва тази количка, за да може детето му да излиза на хубавото време навън, на слънце, което е необходимо за нея“, разказва Въргала.
„Получихме пълно съдействие от кмета на район „Триадица“ Димитър Божилов. Той прие присърце инициативата да се изгради рампа и уреди всички необходими документи за това нещо. Рампата струва 54 000 лева и ударихме на камък с парите. Оказа се, че нито една от тези организации, социални институции, фирми, които иначе правят кампании и се бият в гърдите, че помагат на хората в нужда, нямат средства“, разясни ситуацията актьорът. „Отиваме и казват, ми то беше кампания, програмата приключи. Това как може да е кампанийно? Все едно отиваш в хлебарницата и искаш хляб, а те имат, но ти казват, не можем да ти дадем“, допълни той. „Правеха кампания от тази Комисия за защита от дискриминация, как на всяка обществена сграда, на всеки жилищен блок да има рампа, достъпна за хора в неравностойно положение, а сега изведнъж за Мануела няма пари“, недоумява той.
На 5 август 2007 г., когато се случва тежкият инцидент, Мануела е едва на 18 години. Тази есен тя ще навърши 34. Баща й Красимир Горсов всяка година си пожелава дъщеря му да проходи – „Това ще бъде най-големият подарък“, казва той пред „Телеграф“. Катастрофата, довела до трагедията, е причинена от шампиона по фигурно пързаляне Максим Стависки, в близост до Приморско, на опасен завой.
Стависки управлява мощен джип „Хамър“, докато Мануела и приятелят й, 23-годишният боксьор Петър Петров, пътуват в малка „Хонда“. При удара Петров загива на място. Стависки е бил под влияние на алкохол – по негови думи, изпил е „две глътки домашна ракия“ минути преди да потегли с автомобила. Завоят на пътя до река Ропотамо стана известен като Завоя Стависки и е обезопасен с нови мантинели и ограничение на скоростта до 20 км/ч, но последствията остават.
След сблъсъка Мануела оцелява, но изпада в будна кома, от която не е излязла до днес. Повредата на гръбначния й стълб не й позволява да се движи или храни самостоятелно. Тя преминава през редица операции, включително лечение в израелска клиника, а рехабилитацията й продължава и сега в България.
Въпреки сериозния инцидент, при който има жертва и тежко пострадала, Максим Стависки не получава физическо нараняване. През януари 2008 г. в Бургаския окръжен съд стартира делото за катастрофата. Срещу Стависки са повдигнати обвинения за причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и причиняване на тежка телесна повреда. Законът предвижда между 3 и 10 години затвор, но след като Стависки се признава за виновен по всички обвинения, делото минава по съкратена процедура и той получава по-лека присъда.
Съдът постановява 2 години и половина условно, с 5-годишен изпитателен срок, присъжда 90 000 лева на родителите на загиналия Петър Петров и 80 000 лева на семейството на Мануела. Искът от 2 милиона лева на бащата на Мануела е отхвърлен.
На 7 май апелативният съд в Бургас потвърждава условната присъда на Стависки. Паричното обезщетение за близките на Петър Петров остава непроменено, а за семейството на Мануела сумата е увеличена на 2 милиона лева.
През октомври Върховният касационен съд връща делото на Бургаския апелативен съд с критики за слаб анализ и неясни мотиви в решенията. На 5 януари 2009 г. апелативните съдии изменят присъдата на Стависки от условна в ефективна, като срокът остава 2 години и 6 месеца, а обезщетенията за пострадалите семейства се увеличават.
Малко по-късно, през май, делото отново стига до Върховния касационен съд. Там окончателно е решено присъдата да бъде условна – 2 години и 6 месеца, с 5-годишен изпитателен срок. След приключване на процеса Стависки избягва публични изяви, но изплаща дължимите обезщетения. Първата му поява сред публика е едва през 2016 г., когато участва заедно с Албена Денкова в руски спектакъл на лед в „Арена Армеец“ пред повече от 10 000 зрители. Въпреки това, извън ледената арена, той не желае да дава интервюта. По време на пандемията през 2020 г. Стависки и Денкова се установяват трайно в Москва, където отварят школа за млади фигуристи.
Ходът на адвокатите на Стависки се оказва решаващ и го спасява от затвор. През целия процес не се установява със сигурност кога е пил алкохол. Въпреки че е отчетен 1,1 промила алкохол в кръвта му след катастрофата, защитата твърди, че той е пил „няколко глътки за успокоение“ след инцидента и дрегерът точно това е отчел. Стависки по онова време е символ на кампанията „Ако си пил, слез – искам да стигна жив”. В крайна сметка, след пълното му признание на вината, Върховният касационен съд определя наказание от 2 години и 6 месеца условно, с 5 години изпитателен срок.
Тази история показва колко трудно може да бъде осигурена достъпност и подкрепа за хора в подобна ситуация, дори когато случаят е обществено известен и предизвиква съчувствие. Решаването на подобни проблеми често изисква не само средства, но и постоянство и ангажираност от страна на институциите и обществото.
0 Comments