само 1 лев. Обърна се към касиерката с думите: – Моля Ви, извадете няколко доматчета, за да стане точната сума! Касиерката ѝ отговори: – Ама госпожо, вижте каква опашка сте направили, нямаме време да чакаме! В същото време, един нетърпелив мъж се провикна:
– Айде малко по-бързо, защото си имам по-важна работа – потропвайки с крак. Това, за което никой не помисли, е че жената имаше нужда от само едно левче – нещо, което надали щеше да ощети и най-изнервения господин, или останалите 20 души на опашката. Очите ми се насълзиха, а жената трепереше от притеснение. Касиерката я отпрати с думите:
– Махнете се настрани и като намерите 1 лев, елате и си вземете нещата. Жената се отдръпна и започна да рови в почти празното си портмоне. Вероятно щеше да си тръгне без покупки, а беше вече 8 вечерта, така че вероятно щеше да остане гладна. Приближих се до нея и ѝ подадох 2 лева. Тя ме погледна със сълзи в очите и ме попита: – Ама аз кога ще Ви видя, за да Ви ги върна? Отговорих ѝ:
– Моля Ви, вземете ги! Вие имате по-голяма нужда от тях. На всеки се случва да не му достигне някоя друга стотинка! – настоях, а тя ми каза: –Бъди жива и здрава! Стигат ми тези думи, изпълват ме с много енергия. Накрая бих искал да ви напомня едно: Бъдете преди всичко хора и си помагайте, дори когато на вас не са ви помагали, дори ако парите не ви стигат – важно е да останем ЧОВЕЦИ!
Антоанета Пешева
Понякога точно в обикновени ситуации си проличава колко значи дребна помощ. Не е трудно да подадеш ръка, когато някой има нужда.
0 Comments