В Пазарджик се носи слух, че човекът, убил сестрите Росица и Христина Белнейски, вече не е между живите. Въпреки че от зверското престъпление са минали години, хората в града все още говорят за случая със страх и особено внимание.
Лазар Колев излежава доживотна присъда за убийството, но местните не вярват той да е истинският виновник. Той дори е осъдил държавата ни в Страсбург.
Още от самото начало се говори, че в случая е замесен много влиятелен човек. Масово се смята, че властите са направили всичко възможно, за да натопят Колев и да прикрият същинския убиец.
Днес в Пазарджик се коментира, че „Господ е дал своята присъда“ – лицето, посочено като извършител, е починало в тежки мъки от сериозно заболяване.
Въпреки тези слухове, темата продължава да всява голям страх и хората я обсъждат сдържано.
Делото за двойното убийство остава сред най-скъпите в историята на българския съд, а по него са разпитани стотици свидетели, включително и други затворници от софийския арест. На 10 юни 2011 г. съдия Ивета Парпулова от Окръжния съд в Пазарджик осъди Лазар Колев на доживотен затвор без право на замяна.
През ноември същата година апелативният съд в Пловдив потвърди присъдата, но по-късно Върховният съд върна делото за повторно разглеждане. В крайна сметка, на 21 май 2014 г. Колев окончателно получи доживотно наказание, а процесът остана в историята.
Досъдебното разследване, започнато срещу неизвестен извършител заради ДНК следи от второ лице, участващо в престъплението, е прекратено.
Ако се появят нови данни по случая от преди 11 години, разследването може да бъде възобновено, но засега няма такива признаци. В обвинителния акт се казва, че Лазар Колев, пиян, качва двете сестри в колата си на бул. „България“ в Пазарджик през нощта на 28 януари 2006 г. По пътя оставя по-малката сестра при свой все още неизвестен приятел и потегля с Росица, а два дни по-късно телата им са открити край паметник близо до Брацигово.
Овчарят Георги Дерменджиев намира телата на 18-годишната Росица и 15-годишната Христина на 31 януари в местността Грамадите, близо до Пещера. Малко преди това, на 28 януари около полунощ, двете напускат заведение в центъра на града, където са били със съученици. Разделят се с приятелите си и поемат пеша по бул. „България“ към гарата, където живеят.
След като напускат заведението, следите им се губят, докато не са намерени телата им. Родителите им, Фани и Стоимен, съобщават за изчезването им в полицията едва на 30 януари, но вече е твърде късно.
В крайна сметка, тази трагедия и до днес остава обгърната в мистерия и страх, а хората в Пазарджик не спират да я обсъждат, макар и тихо.
0 Comments