Живков създава Сатирата заради Георги Парцалев

95 години от рождението на именития актьор

До края на дните си живее на квартира

В средата на 50-те години на сцената на родната естрада с небивал успех се вихри един от най-успешният комедиен тандем – Георги Парцалев /1925 – 1989/ и Енчо Багаров (1925 — 1963).През 1956-а първият секретар на БКП Тодор Живков се залива от смях,гледайки актьорската двойка в кинотеатър “Възраждане”.След представлението предлага на приближените си да бъде създаден комедиен театър:”На хората им е необходимо да се смеят”,припомня в мемоарите си биографът на Парцалев и негов импресарио Асен Ангелов,известен и като илюзиониста Мистър Илма.

Сред първите актьори,назначени в новосъздадения Сатиричен театър през 1956 г.,са Енчо Багаров,Георги Парцалев и Нейчо Попов.Там Парцалев изиграва незабравими роли в “Михал Мишкоед”,”Големанов”, “Ревизор”,”Смъртта на Тарелкин”,”Как се обира една банка” и много други.

Първата му роля в киното е през 1958 г. в “Любимец 13”.Във филмографията му се вписват незабравими участия в “Привързаният балон”,”Кит”,”Петимата от Моби Дик”,”С деца на море”,”Сиромашко лято”,”Баща ми бояджията”,”Два диоптъра далекогледство, “13-ата годеница на принца”, а в “Тримата от запаса” чрез ролята на бай Иван – съботянина, режисьорът Зако Хеския му дава за първи път възможността да покаже и друга, по-драматична страна на таланта си.

В едно от последните си интервюта великият актьор споделя, че се чувства еднакво добре навсякъде: “Киното например създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”.

Цар на компаниите

“Беше цар на компанията и плащаше сметките на всички. С “майната му” разкарваше неприятностите”,спомня си актрисата Латинка Петрова.Двамата навремето обикалят надлъж и нашир концертните естради на България.Любимите заведения на актьора са барчето на Новотел “Европа”, кафенетата на хотел “България” и “Балкан” и някогашният клуб на актьора на “Цар Освободител”.Парцалев печели добре,но влага парите си в закупуването на стари икони, антикварни мебели и най-вече в бижута.Дори на сцената излиза с тежки златни пръстени,гривна и синджир с кръст,който целува преди всяко представление.120 стари икони,много книги и златни накити е голямото имане на актьора. За него години след смъртта му воюват роднини и приближени до Парцалев.За последен път неговата колежка и приятелка Латинка Петрова вижда масивните му златни пръстени в болницата. Парцалев й ги показва в шепичка, защото изтънелите му пръсти вече не могат да ги държат.

Въпреки че е най-богатият сред колегите си, до края на живота си актьорът живее под наем.На охолен живот се радва любимото му куче.Актьорът често го води на ресторант и му поръчва голяма пържола. “Да си куче на Парцалев”,коментират тогава приятелите му.

Актьорът ревниво брани личния си живот дори от най-близките си.Илия Ангелов обаче пише в мемоарната книга за Парцалев, че от 1965 г. до смъртта си именитият актьор получава едно и също любовно обяснение за Нова година и рождения си ден.Писмата носят клеймото на Велико Търново.Въпреки усилията на двамата, обожателката /обожателят?!/остават неизвестни.
За първи път големият актьор влиза в болница през 1987 г.,прилошава му след представление.Две години след това на финала на “Обичате ли човешко” от Мирон Иванов пак му прилошава и постъпва в болница с диагноза “кислородна недостатъчност”.Парцалев обаче не престава да се отнася с чувство за хумор дори и към болестта си.В съседната стая в Правителствена болница за лечение е настанен и патриарх Максим. По този повод големият актьор се майтапи пред приятели:”Ей го до мен и патриархът. Божи човек,но и той боледува.”

Парцалев умира на 31 октомври 1989 година и е погребан е в Алеята на артистите.

Любимата лакардия на Пацо

В книгата си “Това съм аз” поп звездата Кичка Бодурова, пресъздава любимата лакардия на Георги Парцалев,разказвана от него на софри,спретвани им след съвместни участия.
Историята му се случила в Алжир,където той, Стоянка Мутафова,Георги Калоянчев и Никола Анастасов снимали филм.

“Аз трябваше да играя шпионин.Туриха ми един бял чаршаф на главата, кат арабин и ми казаха: “Сега ШЪ седнИш в това кафене “Дьо Пари”и ШЪ сЪ смесиш с арабите. ШЪ си поръчаш само едно кафе и ШЪ гледаш към улицата.Ние като минем с нашата кола – ШЪ снимаме, а ти като нЪ видиш,ШЪ сЪ правиш,че следиш,като шпионин.Трябва да минем няколко пъти,за да имаме материал.”

И за да не плащаме наем на кафене “Дьо Пари”,аз трябваше да играя, без никой да разбере.Видя ли колата, значи…ооп, започвам все едно да следя с главата отляво надясно,докато отминат.Пак минат,аз пак…ооп въртя глЪвЪтЪ.

А имахме един счетоводител – голям дзифтар, ми вика:”Само едно кафенце!” Да!Такъв беше, че ако му махнеш от ръкЪта чантата дето все стиска,ръкЪта му пак стисната стои.

Та аз направих това, което ми казаха – омешЪх сЪ сред арабите там – и те с чаршафите на главата и аз като тях.Мина веднъж колата с камерата,а аз – ооп, проследявам.А аз кафе не пия и си викам:”Кво шЪ го слушам Стойчо, счетоводителя?!”- поръчах си едно малко уиски,де.Докато се върне колата за дубал – то малкото свърши,поръчах си още едно малко.

По едно време тия,арабите,взеха да си шушукат и един се осмели и ме пита: “Еспаньол?/дали съм испанец/”.Аз му викам: “Оооу,ноу! След малко пак ме пита: “Френч?” Викам му аз:”Нооу”… Всички нации изброи и не можа да мЪ улучи.Тия с колата и с камерата пак минават – аз следя,както са ми казали.Поръчах си още едно малко.Накрая му викам на арабина: “Булгар!”, а той: “Ааа, булгар! Комунист?!” Те жив комунист не бяха виждали.Викам му: “К’ъв комунист, бе! Булгар!!!”

Е, добре де…И започна да ме разпитва на френски как е в България, как е животът при нас…Викам му: “Ааа,ние много хубаво си живеем.Сега виждаш ли – аз пия тук, а след малко един друг шЪ доИди да плати. “Сериозно ли? Как така?!”, ми вика арабинът.

Отговарям му: “Ами сега шЪ видиш!”

Колата мина още веднъж,аз пак проследих…След малко Стойчо, счетоводителят,идва да мЪ вземИ. Като видя,че съм изпил 4 малки,му пламнаха ушите от яд,ама нищо не продума.Плати като поп.Арабинът сЪ облещи,а аз му викам: “Ааа,видя ли? На! Този е дежурен да плаща пиИнето. Имаме друг,който е дежурен по ядИнИто.Минава и плаща ядИнИто.Арабинът се побърка и взе да разправя на околните, как добре си живеем ние при комунизма.”

Източник: Труд

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *