Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) обръщат внимание, че свиването на раздутата държавна администрация – широко възприемано като наложително за нормализиране на публичните финанси – всъщност е блокирано от щедрата система за обезщетения при пенсиониране.
Това се оказва един от основните препъникамъни пред реформите – институции като МВР не са в състояние да освободят служители, тъй като трябва да изплатят еднократни, изключително големи суми.
Колко струва проблемът?
Българското законодателство в публичния сектор осигурява изключително щедри обезщетения в сравнение с останалата част на Европа.
Размери на обезщетенията:
Законът за държавния служител (Чл. 106, ал. 3) предвижда до 10 месечни заплати, в зависимост от трудовия стаж на служителя.
Съгласно Закона за МВР (Чл. 234), при пенсиониране се изплащат до 20 заплати като бонус.
Това създава сериозни финансови препятствия пред опитите за съкращаване на персонал.
Потенциален разход за съкращения:
Според консервативните изчисления на ИПИ, ако се приеме средна брутна заплата в публичния сектор от около 1 400 евро, разходите са значителни.
Мащаб на съкращението
Минимален разход (консервативна оценка)
10 хил. души
140 млн. евро
100 хил. души (реално необходим размер)
Над 1,5 млрд. евро
Тези оценки са предпазливи – не включват специалните, по-високи бонуси (като при МВР), нито вземат предвид, че служителите, които се пенсионират, често получават значително над средната заплата.
България с най-щедра система в ЕС
В Европейския съюз не съществува единен стандарт за високи обезщетения при пенсиониране или освобождаване.
В половината европейски страни такава практика изобщо липсва.
А там, където все пак се прилага, размерът на обезщетенията е многократно по-малък.
Икономистите отбелязват, че в България действа една от най-щедрите системи за изплащане на обезщетения в публичния сектор.
Това би било оправдано само ако държавата разполагаше със стабилни публични финанси и излишък, какъвто в момента няма. Освен това, в частния сектор заплащането не е по-високо, така че няма причина държавата да се конкурира чрез подобни бонуси за привличане на кадри.
Какъв е изходът?
ИПИ предлага две ключови стъпки за справяне с този проблем, акцентирайки върху нуждата от спешна промяна на режима на обезщетения.
1. Промяна на законодателството
Прекратяване на практиката: Най-ефективното решение е напълно да се премахне изплащането на високи обезщетения при пенсиониране.
Драстично намаление: Ако това не е възможно, обезщетенията трябва да се ограничат драстично, например до максимум 2-3 заплати.
2. Финансиране на настоящите съкращения
Законодателната промяна ще важи само за новите служители. За тези, които са назначени по сегашните правила, ИПИ препоръчва:
Създаване на специален фонд, който да покрие разходите по намаляване на броя на заетите в публичния сектор.
Изтегляне на плащанията: Този подход натоварва бюджета сега, но парите така или иначе щяха да се изплатят в следващите години, когато служителите се пенсионират.
Това ще позволи на държавата да избегне години на плащане на заплати за позиции, които могат да бъдат съкратени, и да започне така нужната реформа в публичната сфера.
Може да се заключи, че преосмислянето на системата за обезщетения е ключово за финансовата стабилност и ефективността на администрацията. Решенията, които се вземат сега, ще определят бъдещата структура на публичния сектор.
0 Comments