Равносметката след почти трийсет години от настоящата фалшива демокрация е тъжна – доведе ни до сериозен демографски срив. Най-болезнената промяна е изчезването на българското село.
Десетки села вече са изцяло обезлюдени, други едва кретат с малко възрастни жители, а в дворовете растат бурени и тръни – достъпът до тях е почти невъзможен. Цели райони на страната ни са застигнати от мъртвило.
Затвориха повече от хиляда училища, читалищата вече не функционират. Това се подчертава и в анализ на в. Труд.
И трябва да признаем, че днес България няма армия, която да я защити при нужда.
Преди разполагахме с войска от 200 хиляди души, добре въоръжена. Имахме 400 бойни самолета, а българските пилоти впечатляваха чуждите експерти със способностите си. Днес останаха само няколко самолета и ограничен брой военни, които се появяват най-често по празници.
От години обсъждаме откъде да купим десетина съвременни бойни самолета. Знам, че някои ще ме обвинят в песимизъм, но тази е реалността.
Демографският спад е резултат от тоталното обедняване на населението.
По данни на института за социални и синдикални изследвания към КНСБ пет милиона българи не разполагат с достатъчно средства за нормален живот. Една трета от хората у нас живеят в сериозни материални лишения.
Разликата между бедни и богати става все по-голяма. Но към цялата картина трябва да добавим и онези 40 000 души от държавния елит, които получават месечни заплати над 5000 лв. Начело са милионерите, броят на които нараства – появява се нов такъв почти всеки втори или трети ден.
С настъпването на зимата миналата година започнаха да растат цените на горивата, основните храни и данъците за старите коли. Това доведе до масови, спонтанни протести в цялата страна, с ясно изразени послания към управляващите.
Характерно за тези протести беше, че зад тях не стояха партии – те бяха наистина стихийни.
Но най-изненадващо е, че премиерът Борисов продължава да твърди, че страната ни се развива отлично, като посочва определени икономически показатели. Да, има ръст на постъпленията, БВП расте, а заплатите се увеличават.
Къде тогава е разликата?
Реалността е, че значителна част от тези положителни резултати потъва в корупция и не достига до хората. Заплатите у нас остават пет пъти по-ниски от средните в Европа – там са 27.4 евро на час, а при нас – 5.4 евро.
Докато пишех тези редове, на 18 юли излезе проучване на Стефан Кючуков, според което България е на последно място в Европа по производителност на труда.
На всичкото отгоре българите умират най-рано от всички европейски народи – средно с шест години по-рано. По смъртност на 1000 души сме втори в света след Лесото.
Въпреки това нашите управляващи избягват да обсъждат демографските и социалните проблеми, защото ще трябва да си напишат една голяма двойка.
Освен това ще трябва да признаят, че България е най-корумпираната държава в Европа и че голяма част от националното богатство се краде открито и безнаказано.
Съвсем наскоро беше разкрита една от най-тежките форми на корупция – търговията с българско гражданство. Това е особено тежко, защото петни самото име на България.
Става ясно, че процедурата по получаване на гражданство се проточва години, но ако платиш определена сума, всичко се урежда веднага.
Не е ясно как държавната администрация и антикорупционните органи ще се справят с този огромен скандал. Опитите той да бъде потулен са очевидни, но такава афера не може да се скрие.
Всички мълчат, не се вижда разследване, а ако има такова, то се пази в тайна. Обществото настоява истината да излезе наяве, защото това не е просто далавера, а тежко посегателство срещу името и честта на страната.
Вицепремиер се държи така, сякаш нищо не знае, въпреки че всичко се е случвало пред очите му. В тази далавера са замесени хиляди, много от които са напуснали страната, защото това е била целта им.
Но има и такива, които са останали и могат да дадат показания. А и напусналите могат да се издирят – все пак документация за тяхното пребиваване у нас трябва да съществува.
Никой не трябва да си мисли, че скандалът с продажбата на българско гражданство ще бъде замазан.
Официалните изказвания за национален подем скоро ще се сблъскат с неизбежния демографски срив, а тогава вече ще е късно да направим нещо, защото пропадането ще е необратимо.
Държавната администрация у нас е раздута до краен предел. Наскоро, когато премиерът спомена за увеличение на заплатите на държавните служители през тази година, по една от телевизиите се появи информация, че става дума за над 400 000 души.
Това включва всички служители, финансирани от държавния бюджет, както и близо 200 комитета, агенции, институти и служби, които тежат върху управлението. Когато нещо не върви, веднага се създава нова институция.
Ето пример от края на миналата година – обявено беше, че ще се създаде Държавна агенция по пътна безопасност (ДАПБ). Обещават, че служителите ще са от регионалното министерство и МВР, но на практика агенцията ще бъде изграждана на два етапа, като след втория ще има 100 души персонал.
Официалното обяснение гласи, че настоящата държавно-обществена комисия по безопасност на движението, която има същите функции, ще продължи да работи, но вече ще се ръководи не от вътрешния министър, а от председателя на бъдещата агенция. Обяснението е толкова заплетено, че не може да се проследи.
Още по-фрапираща е ситуацията с държавния фонд „Земеделие”, за който наскоро излязоха разкрития. Около 20 юли беше назначен нов директор – Васил Грудев. Във връзка с това стана ясно, че фондът се управлява от 23 директори, от които само трима са реално на работа.
Това е нещо нечувано – само в едно направление на Министерството на земеделието има 23 директори, които разпределят европейските средства. Неизбежно е да се запитаме какво правят тези хора след като разпределят парите? Отговорът е очевиден.
При такова безумно раздуване на началнически постове само в едно направление, не е чудно, че сме бедни и изоставащи.
Ясно е какво правят тези началници – реално няма какво да вършат, след като веднъж са разпределили близо 3 милиарда евро. За това и често отсъстват. Народът казва – бедна ни е фантазията.
Ако погледнете списъка с всички тези комитети, комисии и държавни институции, ще останете с впечатление, че става въпрос за управление на световна сила. Част от тях не управляват нищо, а просто дават оценки.
Докато пиша, в медиите излиза голямо интервю с председателя на Центъра за оценка на въздействието на законодателството. Абсурдно е – някой да не работи по същество, а само да дава оценки. Защото нашите институции не могат сами да се самооценяват и чакат някой друг да го направи.
Това, уважаеми читатели, не е просто разхищение, това е сериозно престъпление спрямо бедното ни население. Освен това, всеки комитет, агенция или комисия има собствено счетоводство, автомобили, охрана и прочие. Така се превърнахме в чиновническа държава, което е източник на голяма част от проблемите ни.
Чиновническият апарат тежи на държавата и я задушава. Когато има прекомерна система от институции, работещи паралелно с министерствата, управлението се усложнява, отговорностите се размиват или припокриват, а проблемите не могат да се изведат ясно. Бюрокрацията блокира истинската грижа за държавното управление.
Това ли е според вас?
В този анализ се откроява едно – структурните и демографски проблеми са дълбоко преплетени с начина, по който се управлява държавата. Дали ще настъпят промени, остава да видим.
0 Comments