Съпругът ми ме заведе в селото, за да ме запознае с родителите си. Когато видях майка му, се изплаших – а после се случи нещо абсолютно невероятно…
Още щом прекрачих прага на старата къща, в която бяха живели поколения от рода му, погледът ми се спря върху жената, стояща до прозореца. Беше като застинала в друго време – с дълга, посребрена плитка, остри очи и лице, което сякаш ме познаваше. Усмихна ми се странно. Не топло. По-скоро… узнаващо.
– Добре дошла, дете – каза тя и гласът ѝ премина през мен като студен полъх.
Докато ме оглеждаше, усетих как кожата ми настръхва. Беше видяла нещо. Не просто кой съм – какво съм.
Съпругът ми не забелязваше странността, прегръщаше я, смееше се, говореше. А тя не откъсваше очи от мен.
След малко ме повика в задния двор – „само нас двете“. Странно, но се подчиних.
Когато вратата зад нас се затвори, тя прошепна:
– Знам коя си. И знам защо си тук.
Сърцето ми спря. Никой не знаеше истината – дори мъжът ми. Той мислеше, че миналото ми е скучно, че съм обикновена жена с обикновено детство. Но тази жена… сякаш ме беше разчела.
– Вие… – започнах да казвам, но тя само повдигна ръка.
– Не се страхувай. Аз бях като теб.
Замръзнах на място.
– Как… като мен? – прошепнах.
Тя се усмихна. Този път топло, почти майчински.
– Сънуват ли те още? – попита.
Не бях говорила за това на никого. За странните сънища, в които виждах хора, които никога не бях срещала, но чиито съдби по-късно се разгръщаха точно както в нощните ми видения. За предупрежденията. За усещанията. За онова чувство, че пазя тайна, която не е моя.
– И мен ме преследваха – продължи тя. – Докато не срещнах баща му. Той ми помогна да ги разбера.
– Да ги разбера… как? – успях да прошепна.
Тя погледна към къщата и се наведе към мен:
– Защото тези сънища… не са твои. Те са дар. Или проклятие. Зависи как го използваш. Но ако не научиш как да ги контролираш… ще те погълнат.
Земята под краката ми сякаш се разклати.
– А той… – обърнах се към къщата. – Съпругът ми знае ли?
Тя се усмихна тъжно.
– О, мила, той не просто знае. Той те доведе точно заради това. Двамата сте свързани отдавна. Много преди да се срещнете.
В този миг вратата на къщата се отвори и той излезе, усмихнат, сякаш нищо необичайно не се случваше.
– Е? Харесвате ли се? – попита весело.
Майка му кимна. Аз едва дишах.
Но тогава тя добави тихо, почти като пророчество:
– Тази вечер… ще разбереш всичко. И ще трябва да избереш – да бягаш от това, което си… или да го приемеш.
И когато се стъмни, разбрах, че всичко, което съм мислела за себе си, за него, за живота ми досега…
е било само прелюдия към нещо много по-голямо.
0 Comments