Срещам се със световната шампионка по художествена гимнастика Бианка Панова по повод излизането на книгата ѝ “В името на голямата цел!…зад кадър”. Когато я питам какво я е подтикнало да я напише, тя ми казва, че още от дете има страст към писането.
На 17 години обаче спира да пише, защото личният ѝ тийнейджърски дневник попада в ръцете на други хора.
Тогава си обещава никога повече да не записва мислите и емоциите си на лист. Дълго време ги пази само за себе си, без възможност да ги изкаже. В един момент обаче усеща, че трябва да се освободи от тях.
Всичко започва с любов, но се продължава с още по-силна любов
“Пишех за себе си, имах нужда от това. Така се събра голям материал”, разказва Бианка. В книгата тя споделя, че на 40 години се е научила да обича себе си. Задавам ѝ въпрос колко важно е за една жена да се цени.
Тя спокойно, както ѝ е присъщо, ми казва: “Всеки човек има нужда от обич, от топлина. Често грешим, като чакаме някой да ни обича, а това е процес, който започва вътре в самите нас. Не можеш да получиш любов, ако не дадеш. Или да накараш някой да те обича и уважава, ако ти самата не изпитваш тези чувства към себе си. Аз имах този късмет да срещна голямата си и споделена любов веднага, без несполучливи и болезнени търсения, но трябваше да се науча да я съхранявам и поддържам. А това не става със съмнения и страх. Обикновено неуверените в себе си изпитват ревност, завист или страх, че могат да загубят нещо. Човек трябва да е наясно със себе си – кой е, до къде може да стигне? А това не става, когато си на 20, нали? Някои така и не достигат до тези въпроси. В крайна сметка всички сме хора и всички имаме нужда от обич и човешко споделяне.”
Бианка подчертава, че ключовото послание в книгата ѝ е, че началото е в любовта, а развитието – в още по-голяма любов. Попитах я за избора на заглавието “В името на голямата цел”. “Това бе култов израз по онова време и ние всички израснахме с това мото”, обяснява тя. “Целта оправдаваше средствата и ние спортистите буквално осъществявахме този девиз в дела. Целта бе перфектност. Зачиташе се само златен медал и първо място. Нищо друго нямаше значение.” Поинтересувах се дали тази цел не е била лицемерна. – “В никакъв случай! Лицемерна бе по-скоро грижата за тези, които отказваха или просто не им достигаха силите да издържат тези нечовешки натоварвания. “Уморените коне ги убиват!” – имаше такава поговорка. Важен е пътят към целта, не самата цел, а средствата са твой личен избор.”
Депресията, подкрепата на съпруга ѝ и преодоляването
“След олимпийските игри през 88-а животът за мен сякаш бе приключил. Бях “виновницата” за краха на художествената ни гимнастика, заради грешката ми с бухалките. Вменената ми “вина” бе непосилна и изпаднах в жестока депресия. Тогава ангелското присъствие на човека до мен – Чавдар Нинов, успя да ме извади от това опасно състояние и да ме накара да се погледна с други очи. Бях вече изграден състезател и това, над което трябваше да се работи не бе толкова физическото, колкото психическото. Пожелах да изчистя името си, да възвърна самоуважението си и започнах да се готвя сама. Ето това бе проблемът – дръзването на двама млади хора да се опълчат срещу статуквото, да въстанат срещу системата, да потърсят правата си.”
Тайната на душата
Съпругът ѝ д-р Чавдар Нинов е до нея във всички значими житейски моменти, включително и при съдбовната среща с д-р Мел Гил – американски психолог, мотиватор и философ, автор на “МетаТайната”, книга за силата на мисълта. “Не че съм искала да променям нещо в живота си, но като че ли от тази среща се отключиха неподозирани потенциали, дълго затворени в мен”, обяснява Бианка. Според нея човек става истински човек, когато обърне внимание на духовната си страна. Понякога това идва в по-късна възраст, друг път след тежко преживяване, а на някои хора може и никога да не се случи. Ако си в хармония със себе си, красотата и любовта са около теб. За да постигнеш това, трябва да преминеш през много трудности – компромиси, падения, влюбвания и разочарования, сбогувания и нови шансове, да си обичал и мразил, да си бил наранен и пак да си се изправял, да си грешил, да си простил на себе си и да се заобичаш отново. Свободата на душата се заслужава. За нея написването на тази книга е било начин да се освободи от чувството за “вина”. Това ѝ е помогнало да види нещата по нов начин и да стане по-добър човек.
В историята на Бианка Панова ясно личи как най-важните уроци идват именно след трудностите. Книгата ѝ е не само изповед, но и поглед към силата на любовта и себепознанието.
0 Comments