На срещата на випуска 20 години по-късно, учителка попита: Е Павка, как си изкарваш прехраната, чистач ли стана? Павел отговори така, че всички зяпнаха

Майката на Павел работеше като чистачка в училището ни. В началото това предизвика шеги и подигравки между съучениците, но с времето всички привикнаха към този факт. Павел редовно помагаше на майка си – миеше подовете, почистваше стените и носеше кофи с вода.

Учителката му по биология, Роза Йосифова, не го харесваше особено. Тя често гледаше отвисоко на ученици, които не са от заможни семейства, като предпочиташе децата на по-богати родители. Заради това учениците не я долюбваха и зад гърба ѝ я наричаха Роза-Йосея или просто Йоска.

При всеки удобен случай Роза Йосифова се стараеше да унижава Павел. Твърдеше, че нищо добро не го чака и че няма да постигне успех. Всички станахме свидетели как веднъж му каза: „Една чистачка никога няма да стане директор и детето на директора няма да падне до нивото на чистачка.“ Павел се опитваше да не обръща внимание на тези обидни думи.

Това лято се събрахме да отпразнуваме 20 години от завършването на училище. Всички съученици бяха в ресторанта, както и няколко от учителите ни. Сред тях беше и Йосифова. Лицето ѝ беше набраздено с повече бръчки, но амбициозният ѝ характер не се бе променил. Веднага започна да разпитва всеки какво е постигнал през годините.

– Как си, Павка? Дали не си станал чистач? – подигравателно попита Йоска.

„Не, аз строя къщи“, спокойно отговори Павел.

– Значи си строител? „Не е лоша професия“, продължи тя със сарказъм.

– Не съм строител. „Аз съм генерален директор на собствена строителна компания“, уточни Павел.

Роза Йосифова остана без думи. Още по-изненадана беше, когато Павел й предложи да я закара до вкъщи. На изхода я очакваше луксозен мерцедес с личен шофьор. В този момент Йоска направо кипеше от яд.

Не трябва да преценяваме хората по финансовото им положение или социалния им статус – животът често поднася неочаквани обрати.

Какво е мнението ви за поведението на тази учителка? Оценявате ли хората според това, колко са заможни?

Тази история показва, че не винаги външните обстоятелства определят бъдещето на човек. Понякога съдбата има свои планове.