Ако остане предложението месечното потребление на вода над 10 кубически метра да се таксува по-високо, ще ни се наложи да протестираме, за да защитим интересите си. Това заяви председателят на Съюза на пенсионерите – 2004 Стефан Груев в ефира на Радио „Фокус“ в предаването „България, Европа и светът на фокус“.
Пенсионерските обединения излязоха с декларация, в която ясно се противопоставят както на въвеждането на такса „Водомер“, така и на лимита за месечно потребление, но засега няма реакция от страна на управляващите, поясни той.
Стефан Груев направи коментар по параметрите в Бюджет 2026, които засягат пенсионерите. По думите му, над 800 000 пенсионери у нас живеят на прага на бедността. „Още повече ще спаднем в стълбицата на възможности за нормален живот, ако се приеме предложение за 7% увеличение на пенсиите“, смята той.
Необходимо е пенсионерите да имат възможност да продължат да работят и след като навършат пенсионна възраст, ако желаят това.
„В света се добиват над 15 трилиона долара от пенсионерското съсловие. Ние сме 1/3 от населението в нашата страна и е крайно необходимо да има законодателство, което да ни даде възможност да продължаваме активно да участваме на трудовия пазар в България. Може да се потърси възможност пенсионерите да се преквалифицират, но трябва да се създаде такава система. От малко над 2 милиона, около 400 000 сме с висша квалификация, годни да работим, но държавата не създава необходимите условия. Ние имаме готовността да предложим такава система, но държавата не я търси и не я иска“, подчертава Стефан Груев.
Пенсионерските обединения проведоха срещи в парламента с всички парламентарно представени партии, с изключение на „Възраждане“, за да обсъдят включването си в Националния съвет за тристранно сътрудничество. „Всички изразиха готовност да съдействат. За да бъдем членове на Тристранката, която трябва да стане Четиристранка, обаче са необходими законодателни промени. Никой не се наема да ги направи“, уточни Груев.
Още:
Според някои мнения, работещите пенсионери не би следвало да получават пенсия, тъй като тя е заместващ, а не допълващ доход.
Който има сили да работи и след пенсионна възраст, нека работи, но не е редно да взима и пенсия, и заплата, заяви по БНТ лидерът на „Подкрепа“ Димитър Манолов и подчерта, че това е принципен въпрос, макар че не му подхожда да го казва.
Той обясни още, че няма проблем държавата да не плаща осигуровки за държавните служители, тъй като, когато това беше въведено, заплатите им бяха намалени, за да се поемат осигуровките.
По думите му, ако държавата спре да плаща осигуровки, те трябва да се върнат към заплатите, което би увеличило доходите при осигурително събитие. Това обясни лидерът на КТ „Подкрепа“.
Според данни на НОИ, пенсиите на военни и полицаи средно са с около 1000 лв. по-високи от тези на останалите работещи в страната. През първото полугодие средната пенсия за военни и полицаи е 1925 лв., докато средната пенсия за стаж и възраст за останалите е 940 лв. Силовите ведомства включват служители на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Общият брой пенсионери е малко над 2 милиона, като личните пенсии са над 1,95 милиона, а наследствените – над 100 хиляди. Пенсионерите, работили в силовите ведомства и получаващи лични пенсии, са 77 802 – под 4% от всички с лични пенсии.
Причините за по-високите пенсии на служителите в силовите структури са няколко. Една от тях е възможността да се пенсионират на по-ниска възраст, пише „Труд“. През тази година военни и полицаи могат да се пенсионират на 54 години и 4 месеца с 27 години осигурителен стаж, от които 18 години в съответното ведомство. Ако не се пенсионират при първа възможност, всяка допълнителна година стаж увеличава пенсията им.
За служителите в масовата трета категория труд, условията са различни: жените трябва да навършат 62 години и 4 месеца и да имат 36 години и 8 месеца стаж, а мъжете – 64 години и 8 месеца с 39 години и 8 месеца стаж. Това означава, че мъжете извън силовите ведомства се пенсионират с над 10 години по-късно и с повече от 12 години по-дълъг стаж.
Друга съществена причина за високите пенсии на военни и полицаи е, че при тях три години реална служба се зачитат като пет години осигурителен стаж от трета категория. Например, ако някой е работил 27 години в силово ведомство, това се признава като 45 години стаж от трета категория. При 30 години служба, зачитат му се 50 години стаж.
Когато се изчисляват пенсиите, толкова дълъг стаж води до значително по-високи суми. Служител на Министерство на отбраната с 30 години стаж ще получава с 25% по-голяма пенсия от човек с 40 години действителен стаж и същата заплата, но работещ в друга сфера.
Друга причина за разликата е, че служителите в силовите ведомства са осигурявани върху цялата си заплата, докато много други в страната се осигуряват на минималната, независимо от реалния им доход. Това намалява бъдещите им пенсии. Дори управляващите признават, че делът на сивата икономика в България е голям. Спестяването на осигуровки води до ниски пенсии, а промени по тази тема напредват бавно.
Данните от НОИ показват и разлика между новите и старите пенсии. Новоотпуснатите пенсии за стаж и възраст през първата половина на годината са средно 940 лв., докато средният размер на всички пенсии за стаж и възраст към края на юни е 887 лв. Новите пенсии на служители от силовите ведомства са средно 1925 лв., а средната изплащана пенсия на бивши военни и полицаи е 1674 лв. Това се дължи на „швейцарското правило“ – ежегодна индексация на пенсиите с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход за предходната година.
Когато икономиката се развива добре, инфлацията е по-ниска от ръста на доходите. Размерът на новите пенсии зависи от средния осигурителен доход при отпускането им. Така прилагането на „швейцарското правило“ води до изоставане на старите пенсии спрямо новите. В началото пенсиите имат висок коефициент на заместване на предишния доход, но с годините финансовото положение на пенсионерите се влошава в сравнение с това на работещите.
Публикуваме отново най-четените коментари за изминалата седмица. Този е под №3 с близо 90 920 прочитания.
Над 55 години да трепериш за работно място? Вече не е така
Повече от 15 хиляди души работят в охранителни фирми
Националният осигурителен институт публикува интересни данни в бюлетина си – все повече хора у нас продължават да работят и след пенсиониране. През април 2025 г. НОИ служебно преизчисли 363 701 пенсии на хора с трудов стаж през 2024 г. От тях 234 хиляди са за осигурителен стаж и възраст, а близо 129 хиляди са за инвалидност.
Прави впечатление динамиката във времето – през 2020 г., когато стартира служебното преизчисляване, са били преизчислени пенсиите на 237 686 души, т.е. толкова са били работещите пенсионери през 2019 г. Пет години по-късно броят им се е увеличил с 125 хиляди, което е ръст от над 52%.
Над 360 хиляди преизчислени пенсии при общ брой на пенсиите над 2 милиона означава, че близо 18% от всички пенсионери у нас работят през 2024 г. За сравнение, преди пет години този дял е бил 11%, а преди десет години – около 7%.
Какво се промени?
Само преди 10-15 години малко хора си спомнят, че бизнесът настояваше за възможност по-лесно да уволнява работещи пенсионери. Тогава работещият пенсионер беше по-скоро лош пример, а бизнесът и политиците твърдяха, че заетите пенсионери пречат на младите да си намерят работа. Още по-назад – преди 20-25 години, хората над 55 години трудно намираха работа заради високата безработица и предпочитанията на работодателите към по-млади кадри.
Днес ситуацията е напълно различна – работещото население намалява, безработицата е рекордно ниска и работодателите трудно намират служители. Затова бизнесът се стреми да задържи и пенсионерите, които вече са с опит и рутина. Работодателите проявяват гъвкавост и ценят опитните си служители.
Дефицитът на работна ръка води и до натиск за по-високи заплати. По-доброто възнаграждение и по-голямата гъвкавост от страна на работодателите мотивират пенсионерите да останат на пазара на труда. Така стотици хиляди получават едновременно пенсия и заплата, което подобрява стандарта им на живот.
Изненадващо, в България има повече работещи пенсионери, отколкото в Германия – в най-голямата европейска икономика те са едва 285 хиляди. За Германия това е проблем, тъй като застаряването намалява трудоспособното население и създава икономически затруднения. Именно затова страни като Германия поемат по подобен на българския път – канцлерът наскоро предложи стимули и данъчни облекчения за работещите пенсионери.
Активното пенсиониране вече е част от предизборните обещания в Германия, където се очаква близо 5 милиона души да се пенсионират до 2035 г.
Гърция също върви по този път – там пенсионерите могат да запазят цялата си пенсия, ако работят, и резултатът е седемкратно увеличение на работещите пенсионери до 250 хиляди за две години по данни на гръцкото министерство на труда, цитирани от “Файненшъл таймс”. Освен това работещите пенсионери в Гърция плащат по-нисък данък от 10% върху допълнителния си трудов доход.
Пазарът на труда у нас е по-гъвкав дори от този в Германия и Гърция, а бизнесът успешно интегрира пенсионерите. Освен това, данъчното облагане на труда тук е само 10%, което допълнително стимулира заетостта.
Важно е да не се допусне увеличаване на данъчното облагане върху труда – при недостиг на кадри и демографски проблеми не е разумно да се повишава данъкът за работещите. Напротив, трябва да се мисли как да се привлекат повече българи емигранти обратно на работа в страната.
Все пак има и тревожни тенденции сред работещите пенсионери. През последните години най-бързо расте броят на служебно преизчислените пенсии за инвалидност. Това показва, че не всички инвалидни пенсии са реално обосновани и се използват като средство за доход от хора, които иначе не биха имали право на пенсия. Общо близо половин милион пенсии са за инвалидност, което е около една четвърт от всички пенсии. Време е да се ограничат злоупотребите с инвалидни пенсии, особено предвид бюджетния дефицит и натиска върху пенсионната система.
Друг проблем е големият брой работещи пенсионери в бюджетния сектор. По данни на НОИ, над 56 хиляди души в този сектор са работещи пенсионери, без да се броят тези в образованието, здравеопазването и държавното управление, където има още близо 30 хиляди работещи пенсионери. Също така, в охранителните фирми работят над 15 хиляди души, често млади пенсионери от МВР и службите. Това отразява съществуващите привилегии за ранно пенсиониране, които е необходимо да се преразгледат, както и нуждата от оптимизация на раздутия държавен сектор спрямо демографската реалност. В здравеопазването
0 Comments