Влади Въргала БЕСЕН: Оказа се, че Красимир Горсов е…

През 1990 година Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Любен Дилов-син и още няколко млади ентусиасти стартират телевизионното предаване, което за кратко време се превръща в истински феномен. „Ку-Ку” комбинира смела публицистика със скечове, а участниците от екипа се превръщат в национални звезди.

Сега, 35 години по-късно, разговаряме с една от ключовите фигури в студентската програма. С Влади Въргала, наричан от мнозина шоумен легенда, обсъждаме не само неговата артистична кариера, но и случая на Мануела Горсова – момичето, останало инвалид след катастрофа, причинена от световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, който е шофирал след употреба на алкохол. Бившият ученик на Стефан Данаилов от години подкрепя Мануела, а днес не крие и раздразнението си към баща й Красимир Горсов, който е източил парите, предназначени за лечението й, проиграл ги е на комар и изчезва без следа през октомври миналата година.

– Влади, в последния брой „Уикенд” писа, че сте участвал в ремонта на жилището на Мануела Горсова. Може ли да споделите повече за това?

– Мануела и майка й Диана, която неотлъчно се грижи за нея, вече са в обновено жилище. Вече има и платформа пред блока, която позволява инвалидната количка да се сваля лесно и Мануела да излиза на разходки. Апартаментът не беше ремонтиран 15 години, а момичето стоеше непрекъснато у дома. За една седмица, с помощта на приятели и добри хора, ремонтирахме апартамента безвъзмездно и монтирахме платформата. Докато работихме по ремонта, Мануела и Диана временно живееха другаде.

– Как реагира Мануела, когато излезе навън след толкова време?

– И двете с майка й бяха напрегнати, което е напълно естествено за хора, които дълги години не са напускали дома си. След ремонта и поставянето на платформата, Диана вече може да извежда Мануела навън винаги, когато времето позволява, без да разчита на чужда помощ.

– Кои хора и приятели се включиха в ремонта и поставянето на платформата?

– Около 30-40 души помогнаха с труд и средства за тази кауза, която дори действията на бащата на Мануела не успяха да провалят. Него не мога да нарека дори животно, защото ще обидя животните. Повечето бяха мои близки, но имаше и нови хора, които срещнах на място. Ще спомена някои, защото доброто трябва да се показва – те бяха светлина в трудния момент за Мануела и Диана. Ремонтът започна след инициативата на Мария Александрова, която дари и организира монтажа на подвижна платформа и външна рампа – стойността им е петцифрена сума. Мария се ангажира с цялата документация и разрешителни. Благодарност към кмета на район „Триадица” Тодор Божинов, арх. Михалев и инж. Елена Димитрова за подкрепата! С мотоклуб „Роверс” влязохме в апартамента в петък и изкъртихме всичко от пода и стените, изнесохме мебелите. В събота и неделя Лило боядиса, Асен се зае с ВиК, Илия оправи вратите и бравите. Веско Иванов достави ламината, а Малчо, Смешния и Каската го монтираха. Пепи от „Ди Ем макс” предостави боите, материалите и инструментите. Лили от „Ай Кеър” почисти до блясък. Мотоклуб „Калашниците” купиха новите гардероби, скринове и шкафове.

– Защо апартаментът на Мануела не е ремонтиран толкова време, въпреки наличните средства в дарителските сметки и тези от застрахователя?

– Въпреки че бащата на Мануела, Красимир Горсов, ме заблуждаваше неведнъж, че му трябват пари за ремонт и че прави подобрения, в действителност нищо не беше направено. По мои изчисления, платформата трябваше да е поставена още преди години. Реално 15 години Мануела не е излизала навън, защото Диана не е имала възможност да я изведе с количката.

– Какво знаете сега за Красимир Горсов?

– Не зная нищо за него, нито искам да знам. Не ме интересува, за мен той не съществува. Красимир е човек, който извиква у мен най-лошите чувства и мисли. Не желая да говоря повече за него. По-важно е какво още можем да направим за Мануела и Диана.

– Слуховете гласят, че може вече дори да не е жив…

– Доколкото ми е известно, е жив и се укрива при майка си. Чух, че някой го е видял и в столичния квартал „Люлин”, но аз силно се съмнявам, защото в София има хора, които го търсят упорито. Това са колектори, които не пращат призовки, а действат директно. Красимир Горсов е направил дългове и към частни лихвари. Оказва се доста изобретателен, когато става дума за намиране на пари…

– Диана е подала жалба в прокуратурата срещу Красимир Горсов за източването на двете сметки на Мануела. Има ли развитие?

– Нищо не се е случило. Ако беше друг човек, досега вече щеше да е осъден и в затвора, но в този случай законът е „дума срещу дума”. Един твърди, че другият е взел парите, а другият обяснява, че ги е похарчил за лекарства. Диана е знаела само за средствата от застрахователя и е мислела, че не се пипат. За дарителската сметка не е била информирана.

– Имало ли е опит Красимир да се свърже с Диана?

– Не. Напълно съзнателно е изтеглил парите от двете сметки и е оставил дъщеря си, която е напълно обездвижена, и Диана – безпомощна и сама, на милостта на непознати. Красимир е мърша, отпадък. Изобщо не искам да разсъждавам за него. Като се сетя за този човек, ми идват разни мисли…

– Какви средства имат в момента Мануела и Диана за живот?

– Получават 1800 лева на месец – това са парите на Диана като личен асистент и пенсията от ТЕЛК за Мануела. Недостатъчни са, особено при положение, че рехабилитацията на Мануела, която не може да се движи, е през ден и е скъпа. За щастие, рехабилитаторката Рени работи почти безплатно заради детето. Надежда, приятелка, ще даде събрани ваучери за храна на стойност 2000 лева на Диана. На 2 септември Мануела отпразнува рождения си ден в ремонтирания си дом, а тортата и лакомствата бяха подарени от „100 грама сладки”.

– Защо не стартирате дарителска кампания за Мануела?

– Сметката не е закрита, но достъпът на Красимир до нея е прекратен. Диана никога не е искала помощ, не защото няма нужда, а защото просто не може да моли. Това обаче не пречи на хората да се сетят сами. В момента обществото сякаш е по-заинтересовано от бащата Красимир и това, че е изхарчил парите на детето. Възможно е някои да свързват Мануела с него и да се притесняват от дарителски призиви. Въпреки това, ние с група истински приятели и добри хора ще продължим да помагаме на Диана и Мануела. Имайте предвид, че в България има много хора в нужда, повече от тези, които могат да помагат. Важно е всеки да осъзнае, че може да бъде помощ и решение за някой друг. Както и ние направихме – без да сме организация или фондация, просто казахме „Хайде” и променихме живота на тези две жени. Всеки може да направи същото. Усещането след това е велико!

– С какви актьорски проекти сте ангажиран тази есен?

– В момента играя в три постановки. Първата е с трупата на Ловешкия театър – „Брачен договор”. Различава се от повечето комедии, които разчитат на вулгарности за смях – нашата е чиста, с висока стойност и се приема много добре. В „Брачен договор” ми е истинско удоволствие да играя с Диана Спасова – разбираме се само с поглед. На 23 ноември ще сме в „Сълза и смях”. Втората пиеса е „Зад кулисите” на Надя Асенова – спектакъл без аналог в България, съчетаващ театър, акробатика, фигурно пързаляне, комедия, водевил и мюзикъл. Много е въздействащ. Казал съм и пак ще кажа: ако има дори един недоволен зрител от „Зад кулисите”, лично ще върна парите за билета. На 3 ноември играем в „Сълза и смях”. Освен това, продължавам и с „Мемоарите на един Въргал”, който не е стендъп комедия и няма банални скечове с мутри, а се гледа като филм.

– Не споменахте нищо за участия във филми и сериали.

– В момента се изявявам само в театъра – там се чувствам най-добре. В театъра няма големи пари, но е нишата, в която искам да бъда. Парите са важни, но не са всичко. Любо Кабакчиев някога е казал: „Деца, запомнете от мен, че театърът е надпис на брега до вълните!”. Има хора, които продължават да търсят смисъл, вълнуват се от доброто и злото – за тях това е оазис. Аз съм минал през всички сфери на професията – театър, кино, телевизия, шоубизнес, писане, режисура, продуциране. Всичко, с което съм се захващал, е било успешно и доказано във времето, и смятам, че разбирам от това, което правя. Винаги съм работил с усещане за мисия – да правя света по-добър, да помагам на хората да вървят напред. За съжаление, се оказа, че такова нещо не съществува. При всички ангажименти парите винаги излизат на преден план. Когато има възможност за печалба, се влага енергия, без значение от резултата или качеството.

– Как са вашите близки?

– Всички са добре. Майка ми се държи. Има нова приятелка – котката Добринка, която се чувства чудесно в скута й. Дъщеря ми реши да живее във Варна – от началото на лятото е там и работи в център за деца с аутизъм. Синът ми също е добре. Брат ми Костя се върна от Украйна, след като навърши 60 години и вече може да напуска воюващата страна. Наскоро пак замина натам. Снахата и близначките – двете дъщери, останаха тук, в България, работят и учат. Майка им работи на две места. Бившата ми съпруга Силвия вече 15 години се занимава с фотография и е име в тази сфера.

– Имате ли нова жена в живота си?