Сутринта излязох в двора – просто да полея цветята и да нахраня котката. Денят започна съвсем обикновено, докато не забелязах две странни неща до оградата. Изглеждаха като големи шишарки или пашкули, покрити с плътни кафяви люспи. Приближих се, но не посмях да ги докосна – изглеждаха сякаш са живи.

Сутринта излязох на двора, както обикновено — за да полея цветята и да дам храна на котката. Всичко вървеше спокойно, докато не забелязах до оградата два необичайни предмета. Напомняха на огромни шишарки или пашкули, покрити с плътни, кафяви люспи.

Приближих се, но не посмях да ги докосна — изглеждаха някак живи. 

Сутринта открих нещо странно в двора си: обектите започнаха да се движат и в момента, в който разбрах какво стои пред мен, просто не можех да повярвам на очите си.

Първото ми предположение беше, че са змии, навити на топка. После си помислих, че може би са костенурки без черупки или даже нещо напълно непознато.

Вече бях готова да повикам съседа, за да види какво се случва, когато единият от „топките“ леко помръдна.

Отдръпнах се инстинктивно, сърцето ми заби лудо. И тогава разбрах какво точно е това…

Двата обекта започнаха бавно да се разгъват. Изведнъж се показа малка глава с дребни очи и издължена муцуна.

Останах на място, без да мръдна. Оказаха се панголини — редки, живи, покрити с блестяща броня, сякаш дошли от друг свят. Единият внимателно подаде дългия си език към мравуняк, а другият започна да души под листата в търсене на храна.

Движенията им бяха толкова тихи и плавни, все едно знаеха, че са напълно в безопасност. След няколко минути и двата отново се сгушиха на топка и застинаха — приличаха на статуетки.

Дълго ги наблюдавах, осъзнавайки, че съм станала свидетел на нещо изключително — две от най-редките животни в света се криеха в моя двор.

Панголините са сред най-необичайните бозайници, с твърди рогови люспи, наподобяващи броня. Те не са опасни — не хапят, не нападат. При заплаха просто се свиват стегнато на кълбо и така се защитават.

Често ги наричат „люспести мравояди“, тъй като ядат мравки и термити, като така помагат за баланса в природата. За съжаление, единственият им враг са хората — бракониерите ги преследват заради люспите и месото им.

Наблюдавах как двата панголина се придвижиха бавно към оградата и изчезнаха зад нея, оставяйки след себе си само тихото шумолене на тревата.

Такава случка е рядка, а срещата с панголини в собствения двор вероятно ще остане незабравим спомен. Понякога природата ни изненадва там, където най-малко очакваме.