14.06.2025 се оказва последният ден от живота на първите братовчеди Салих Шиндев и Айше Осман от Якоруда. Двамата са млади, пълни с мечти, енергия и желание да се развиват. Вечерта излизат на разходка с тяхна приятелка и се отправят към съседното село. На връщане, малко преди 21:00 ч., когато се движат по пътя между Краище и Дагоново, 19-годишна шофьорка, която идва насреща, ги блъска с висока скорост в тяхното платно.
Айше загива на място. Салих получава тежки наранявания – първо е откаран в болницата в Благоевград, после го транспортират до „Света Анна“ в София, където умира. През цялото време е в съзнание, трудно диша и усеща всичко. Той звъни сам на 112, а след пристигането на линейката губи съзнание. Въпреки сериозността на катастрофата, виновната вместо да потърси помощ, се обажда на баща си. Салих остава завинаги на 20 – работлив, ученолюбив и обичан син.
Айше остава на 26 години – само ден по-рано е празнувала рождения си ден. Била е всеотдайна и добър човек към всички. Завършва начална и предучилищна педагогика в Благоевград, работи и се издържа сама. И двамата са били внимателни шофьори без нарушения.
След повече от четири месеца случаят се развива по познатия за българските институции начин – т.е. практически не се развива: шофьорската книжка на виновната не е отнета, няма автотехническа експертиза, исканията на семействата за повторни кръвни проби на двете шофьорки не са приети, настояванията за достъп до телефоните им около инцидента са отхвърлени, а информация за хода на делото липсва.
Момичето, причинило катастрофата, макар и на 19, вече има профил на самоуверен пътен убиец – резултат от 35 години либерално възпитание, образование и правосъдие. Не показва съжаление за случилото се, напротив – продължава да се забавлява и посещава заведения и купони. Това едва ли ще попречи, след време на някое от съдебните заседания, адвокатът ѝ да заяви, че тя изживява силен стрес от случилото се, че съжалява дълбоко, и дори страда от паник атаки.
„добри характеристични данни“, проявяват разбиране към младостта ѝ и страданията и вероятно ще ѝ дадат условна присъда.
Ако все пак решат да присъдят ефективно наказание, то може да е кратък срок от 2-3 години „затвор общ режим“, което на практика означава общежитие, откъдето може да излиза за работа, и да бъде предсрочно освободена за „добро поведение“. Така изглежда схемата, по която пътните убийци в България се измъкват – същият съдебен сценарий, в който адвокатите и съдиите си разменят добре познати реплики, вече знаейки финала.
Най-абсурдният момент от тази трагедия е скандален дори за Сдружение „Ангели на пътя“, които са виждали и чували всичко от подобни случаи: само месец след катастрофата, жената, отнела два млади живота и съсипала десетки семейства, получава от родителите си подарък – чисто нов автомобил, украсен с огромна червена панделка и балони.
0 Comments