Американската космическа агенция НАСА публикува проучване, според което Земята става все по-тъмна, съобщава Ecoportal.
Учените вече изразяват тревога, че нашата планета получава по-малко слънчева светлина. Ако тази тенденция се запази, до 2026 година светът може да изглежда съвсем различно.
„Колкото по-малко слънчева светлина достига до Земята, толкова по-малко топлина получаваме. Това е една от най-важните характеристики на връзката на нашата планета с голямата й звезда.
Взаимодействието между тях е силно. Макар че атмосферният въглерод разрушава озоновия слой и с времето влияе на температурите на Земята, причината за намаляването на слънчевата светлина може да е друга“, се посочва в статията.
Ако ситуацията беше различна, почти всички държави извън зоните на полюсите щяха да са покрити с лед, дори и тези близо до екватора, където температурите са най-високи. Промяната може да има значими последици за милиарди хора, ако продължи.
Изследователите съобщават, че Земята отразява все по-малко слънчева светлина, като това се забелязва най-силно в Северното полукълбо.
Това разкритие нарушава дългогодишния баланс на отразяващата способност на планетата, познат като албедо. Десетилетия наред облаците поддържаха този баланс, като разпределяха светлината между двете полукълба, независимо от разликите в сушата, така че и двете зони отразяваха сходни количества светлина.
Норман Льоб, главен учен в изследователския център Лангли към НАСА, отбелязва, че винаги са наблюдавали тази симетрия в данните, но не са имали ясно обяснение за нея. Нов анализ на 24 години сателитни данни по програмата CERES, която НАСА и NOAA водят от 2000 г., показва, че този баланс вече е нарушен.
В публикацията се посочва: „И двете полукълба избледняват, но при Северното това се случва много по-бързо.
Това развитие поставя под въпрос отдавнашното схващане, че симетрията между двете полукълба е основна черта на климата на Земята. Според Льоб и екипа му, тези промени вероятно са резултат от комбинация от фактори: промяна на климата, намалено замърсяване с аерозоли и големи природни събития. Предполага се, че до 2029 г. това ще доведе до откриването на нов морски път за Русия.“
Посочва се още, че топенето на лед и сняг, които силно отразяват светлината, намалява албедото в северните ширини,
тъй като ледниците и ледените покривки намаляват. Освен това, по-строги правила за аерозолите са изчистили атмосферата над големи части от Северното полукълбо, което е довело до по-малко облаци и по-ниска отражателна способност. В Южното полукълбо последните природни катастрофи временно са увеличили отражаемостта.
Горските пожари в Австралия през 2019-2020 г. и изригването на вулкана Хунга Тонга през 2021-2022 г. допринесоха с огромни количества аерозоли в атмосферата, формирайки облаци, които частично балансират потъмняването в други региони.
Льоб подчертава, че най-изненадващото е липсата на компенсация от северните облачни системи. Ако симетрията между полукълбата беше постоянна климатична закономерност, облаците трябваше да компенсират загубата на отражателна способност, но това не се е случило.
В заключение – наблюдаваните промени в албедото показват колко динамичен и уязвим е климатичният баланс на нашата планета. Явно предстоят още нови открития в тази посока.
0 Comments