Св. Иван Рилски вдига недъгави, мори безплодие

Когато отидете в Рилския манастир, може да снимате Хрельовата кула, да се прехласнете
пред стенописите от XIX в., да се поразходите из двора или да се дивите пред оригиналната
конструкция на магерницата. Тези туристически навици обаче далеч не изчерпват
сакралния смисъл на едно истинско посещение на най-голямата наша обител. Не забравяйте,
че силата на манастира е в духовното начало, завещано ни от отшелника и светеца
Иван Рилски. Затова наблегнете на вътрешния мир, поклонете се пред мощите му и
пред двете чудотворни икони – на света Богородица Осеновица и на самия св. Иван
Рилски, отидете и до пещерата на светеца. Според някои чудеса има само в приказките,
но двете икони са извор на стотици чудотворни истории.

За изцеленията от различни болести, лекуването на безплодие и необяснимите случки
всеки ден могат да се чуят десетки истории. Достатъчно е да се вслушате в разказите
на поклонниците. Някои от тях са съхранени във вече издадени, а после и преиздадени
книги. Обяснима е неспирната върволица от молещи се пред светините в манастира
хора. Защото светият отшелник не отказва небесна помощ на благочестивите вярващи.
Рилският чудотворец е живял в зората на християнството в България – роден е през
876 г., а през 865 г. България приема християнството. И се смята за закрилник
на всички българи.

“Вярата е затова – случващотосе е свръхестествено, за което няма логическо обяснение”,
казва архимандрит Варлаан, монах в манастира.

Питаме го за чудотворната икона в манастира на св. Иван Рилски – тази, която
с благословението на Светия синод читателят на в. “24 часа” ще получи утре с вестника
безплатно като първа страница от луксозния календар за 2010 г.

Вземете тази чудотворната икона с “24 часа” – първият подарък от колекция – календар
2010

Чудотворната икона “Св. Иван Рилски” е от края на XVIII в. и е изографисана от
неизвестен атонски иконописец. Чудотворна е, защото светецът е съвременен помощник
на всички, които с вяра се молят пред образа му. Рилската обител е събрала разказите
заславните чудеса до наши дни в книга, претърпяла вече няколко издания. Чудотворната
сила на св. Иван Рилски най-често помага на благочестивите люде и наказва духовните
безпътници, за да ги вразуми. Като пример за това архимандрит Серафим Алексиев
описва два случая.

“След Първата световна война офицер атеист отишъл в Рилския манастир и обругал
светините. Пред молещите се християни дори вдигнал крак и ритнал светите мощи.
Скастрил и монаха докога църквата ще заблуждава народа. После се качил на файтона
и потеглил към с. Рила. Св. Иван не закъснял да го накаже. На един завой файтонът
полетял към пропастта. Долу конят изпръхтял и се изправил невредим. Здрав бил
и ординарецът. Само офицерът лежал неподвижен.

Кракът, ритнал мощите на светеца, бил счупен. Св. Иван наказал тялото, за да
вразуми душата, т.е. наказва, за да спаси”, обяснява архимандрит Серафим и разказва
вторият случай, при който светият отшелник помага на благочестивите.

“Селянин от Самоковско гаснел по 3-годишното си момче, което не можело да ходи.
Крачетата му били като гума и то все лежало в креватчето, подпряно с възглавнички
да не се катурне. При какви ли не лекари го водил, какви ли не лекарства му давал,
но нищо не помагало. В отчаяние дори бащата стигал до скверната мисъл детето му
да си отиде от този свят, за да не се мъчи. Близък обаче го съветва да отидат
в Рилския манастир св. Иван да го излекува. Отиват навръх Великден и слагат детето
в черга между възглавнички до ковчега с мощите на светеца. След службата богомолците
се разотиват, монах гаси свещите, а майката ридае, виждайки, че помощ и тук няма.
Тъжна гледка. По едно време обаче детето протяга ръчички и се хваща за покривката
над мощите. Опитва да се вдигне, но пада. Майката още по-силно плаче, но и по-силно
взе да се моли. Детето прави втори опит да се изправи на крака. И успява, опряло
се до ковчега с мощите. Хващат го за ръчичките и то тръгва по мраморния под на
църквата. Така детето прохожда и от него ден повече не се е залежало. Минали години,
то израснало нормално и здраво.”

Такива случаи на чудотворство има много. Но не забравяйте – св. Иван Рилски чудотвори
там, където има вяра, припомня отец Серафим.

“Светецът спасява от гибелен пожар и самия манастир, сочат хрониките. Съхранява
го със своя богоугоден живот”, казва днес архимандрит Варлаам и добавя в доказателство
история за едно от чудесата на светинята.

Когато България е била под турско иго, манастирът често е нападан от разбойници,
които са грабели и безчинствали. Веднъж такава банда дошла да го разруши напълно.
Планът предвиждал да пренощуват в обителта, а сутринта да я ограбят и опожарят.
През нощта обаче св. Иван се явил, но не насън, а наяве на главатаря и го заплашил
с игуменският си жезъл, символ на духовната власт, че ако направи зло, ще бъде
наказан много лошо. Светията излязъл през прозореца в стаята на главатаря, който
изпитал неописуем страх. Той потърсил своите телохранители, за да разбере кой
е влизал при него, но останало загадка. После накарал игумена да събере всички
монаси, за да разпознае кой от тях го е заплашвал, но не го открил. Едва след
като видял иконата на св. Иван, главатарят на разбойниците разпознал кой дошъл
през нощта в стаята му.

Игуменът го завел пред ковчега на св. Иван и му показал кой го е заплашвал. Тогава
със страхопочитание турчинът наредил на подчинените си да напуснат манастира,
а на игумена казал: Пазете го добре, докато той е тук, нищо лошо няма да се случи
на манастира.

Св. Иван е вършил и други чудеса и именно заради това турците са го почитали
като малък пророк Турските султани издавали фермани, които защитавали правата
на манастира. Запазена е една от заповедите, издадени от цар Иван Шишман през
1378 г. Тя е най-старият нотариален акт на манастира, а тези права са признавани
и от турските султани, защитавани са били с фермани, а султаните се разпореждали
на местната турска власт да пази манастира от посегателства. Монасите от манастира
са се движели в турската империя като свободни граждани. Свободно са можели да
отидат и при султана. Запазени турски документи потвърждават, че турската власт
е зачитала правата на манастира. Турците са имали страхопочитание от св. Иван,
защото са виждали неговСвите чудеса, разказват монасите.

Те вмъкват и нещо твърде любопитно. Имало много хора, които не са ходили в манастира,
но в съновидения били посещавани от светеца в тежки моменти, а после го разпознавали
на иконата, идвайки в манастира. Разказвали, че са получили помощ от светеца.
Един от игумените на обителта – архимандрит Климент, успял да запише над 400 чудеса
на изцеление на основателя и патрона на манастира и двете икони.

Източник: 24 часа

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *