Александър Чирков е роден на 27 февруари 1938 г. в Лом, в семейството на търговци. Заквършва Медицинската
академия в София и прави първите си операции като студент. Във фамилията му гъмжи
от лекари. Първата му родственица, която започнала да лекува хората, е прабаба
му Василиса Чиркова. Гъркиня по произход, тя живеела в Москва и била личен лекар
на семейство на Толстой.
Германия се превръща във втора роднина за медика, защото голяма част от роднините
му емигрират там през Втората световна война. Всички в семейството му обичат швабите
и бързо придобиват немския манталитет и светоусещане. С любов към немската култура
го заразили дядо му и чичо му, като създали голяма фирма за внос на трактори и
вършачки от град Есен. През 1986 г. д-р Чирков извършва първата сърдечна трансплантация
в България и на Балканите.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Здраве за мен, за семейството ми и за моите приятели. Другите неща се подреждат
от само себе си. Хубаво е като цяло българите да бъдат здрави. Ако са такива,
ще бъдат радостни, ще са мотивирани да работят и да са щастливи. Най-хубавото
нещо е, когато се обединяваме, когато изпитваме удоволствие да бъдем заедно с
някого, а не да заставаме всеки срещу всеки.
– Каква бе изминалата година за вас?
– Не беше приятна за мен. Включваше доста разочарования, но не и отчаяния. Това
не ми отне енергията и не ме отклони от целта – да построя болница във Варна.
Тя е най-доброто здравно заведение не само в България, но и в Европа. Клиентите
там могат да получат пълна информация за здравословното си състояние. Ако се установи,
че нещо не им е наред, могат да са сигурни, че ще им предложим нови методи за
лечение каквито досега не са ползвани тук. Болницата не трябва да бъде като баничарница,
обущарница, шивачница. Здравните заведения трябва да са институции. Болницата
ми във Варна ще се занимава със сърдечносъдови и белодробни заболявания, ще има
и урология, обща хирургия. Уверявам ви, че ще се поставят най-точните диагнози
и получават най-ценните съвети. Целта на медицината не е да се използват най-новите
апарати, които да документират заболяването и да казват на лекарите какво да правят.
Идеята е да има специалисти, кадри, които аз ще докарам от чужбина. Те са предимно
мои ученици. Ще върна много лекари, които напуснаха България.
– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте могьли да ни разпашете?
– Нямам такъв. Аз не харесвам рождения си ден. Кой съм аз, че да празнувам рождението
си?! Мен Господ ме е изпратил на Земята. Не съм си дал аз живота, а той. Така
че да седна, да се веселя за рождения си ден – не. Не го правя. Празнувам винаги,
когато мога да споделя радостта и щастието си с други. Само тогава ми доставя
удоволствие и съществуването ми на Земята. Радвам се, че имам шанса да живея и
че Бог ми го дари. С идването си на Земята установих, че има няколко неща – приятни
моменти за мозъка и душата и неприятни, които трябва да избягваме. И още, че ще
ни се налага да се образоваме и цивилизоваме непрекъснато, за да не се стига до
войни, борби, побоища. За мен това е смисълът на слизането ни тук, на правото
да се наричаме човеци.
– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате
да получите, или харесвате елемента на изненадата?
– Не казвам. На мен подаръците и ласките са ми чужди. Приемам ги единствено,
когато са откровени и идват от сърцето, но те не ми доставят най-голямото удоволствие
от живота.
Истински съм щастлив от броя на учениците ми, от техните успехи. Ако ходим с
тях някъде и се наслаждаваме на срещите си – това е върхът, насладата от живота.
Умилявам се и от срещите с пациенти, от начина, по който ми стискат ръката в знак
на благодарност. На 22 000 души съм помогнал да решат проблемите си със сърцето,
оперирайки ги. В това число не влизат хората, които съм спасил като общ хирург,
като белодробен хирург. На 12 ноември 1962 г. започнах в хирургията. Тогава станах
шеф в болницата в Белоградчик. Сметнете колко години стаж имам. Първите си операции
направих като студент и по този повод излезе публикация за мен в „Партиен живот“.
Д-р Пъдарев и аз бяхме единствените студенти в България, които се ползваха с доверието
да работят самостоятелно със скалпела. През 1966 г. заминах в Германия да правя
кариера.
– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Много е преувеличено да се говори за най-лошият момент в живота. Не съм имал
лоши моменти. Най-неприятният момент беше този, в който ми взеха клиниката. Много
бях привързан към нея, защото почнах да я строя на една ливада, макар че тогавашното
правителство на Живков много ми помагаше и стигнах до място, което стана перфектен
център за сърдечни трансплантации. финансирането й дойде от мои приятели и колеги
в Америка, Германия, Холандия. След това един човек, изпълнен с омраза и завист,
ми я взе. Гайдарски и тогавашното правителство толкова можаха, толкова направиха.
Взеха я. Но всеки отговаря за действията си. Има баланс в живота и няма неплатени
сметки.
Най-хубавите моменти са тези, в които съм изграждал добри специалисти и екипи,
които дават на хората възможност за нов живот. Бях безкрайно щастлив, когато България
показа на света, че е пред бившия Съветски съюз, Унгария, Испания и Португалия
в сърдечносъдовата транс-плантация, че извършихме първата такава операция у нас.
Спомням си, че тогава в София пристигнаха няколко водещи хирурзи от Америка. Те
нямаха представа къде се намира България и ми звъняха по телефона да питат как
да стигнат до столицата ни.
– Сигурно имате ваше обяснение на факта, че страната ни е на едно от първите
места по сърдечносъдови заболявания, инфаркти, инсулти?
– Така е, защото българинът е по-неуравновесен в сравнение с останалите западноевропейци.
Не спазва режим на хранене, затлъстял е. Този постоянен агресивен стрес, който
вътрешно нашенци изживяват, води до сърдечносъдовите проблеми. Не зная как така
сме структурирани, че постоянно искаме да се изяждаме един друг, вместо да си
подаваме ръка. Ако бяхме по-цивилизовани щяхме да сме и по-щастливи, по-дълголетни
и все по-рядко щяхме да прибягваме до услугите на медицината.
– Чувствате ли се обиден на българските си колеги?
– Отношението към мен в чужбина е едно от най-приятните, които съм изживявал.
В Германия нито за миг не съм се чувствал чужденец. И макар че съм българин, всички
ми се възхищаваха, отваряха ми врати, както се казва. За 4 години направих кариера,
защитих докторантура във Франкфурт. Беше 1972 г., когато ми отвориха вратата и
рекоха: „Щом можеш да се развиваш, прави го“. В България 95% от учениците ми са
благодарни дори намират форма да ми го демонстрират. Но има едни 5%, които са
винаги лоши, агресивни, сприхави и неудържими в яростта си. Те стигат до омраза.
Накрая рухват като личности. Човек не може да живее с омраза.
– Страхувате ли се от старостта?
– Не, човек, който не се осъзнае и не намери начини и инструменти как да структурира
старостта си, е жалък.
– Как виждате себе си след 20 години?
– Моите колеги в Америка се пенсионират на 95 години. Спомням си един от водещите
там хирурзи – Майкъл Леветия замина за Москва да оперира Елцин. Беше на 95 и въртеше
скалпела. Станахме приятели. Идвал ми е на гости в Българя заедно със съпругата
си. Изпратих 4 мои ученици. Почина на 99 години. Аз си пожелавам на 95 години
да не оперирам, а да консултирам моите сътрудници. Ще ми се медицината да почне
да работи за човека, а не за парите.
– Ще се върнете ли в България окончателно?
– Не, по-скоро с жена ми бихме идвали по-често тук, но да живеем – невъзможно.
Домът ми е в Германия.
– Вярвате ли в прераждането и ако е така, каква професия бихте си избрали?
– Това, което аз искам, и това, което Господ ми готви, невинаги е едно и също
нещо. Вярвам в прераждането, но не искам да вземам отношение по този въпрос. Когато
му дойде времето, Бог ще реши с какво и как да се занимавам.
– Вярващ човек ли сте?
– Да, вярвам в ценностната система и в заветите на Исус Христос. Тодор Живков
често ми казваше, че моята мисия е да обучавам хората да бъдат човеци. Неговата
била да обучава хората да стават престъпници заради идеологията. Бях втрещен,
като ми го каза. Помоли ме да го преведа на съпругата си германка, а аз отказах.
Знаете ли, Живков в последните години от живота си непрекъснато се променяше.
Той искаше България да се придържа към западните норми, с което си спечели омразата
на Съветския съюз. Мога да кажа, че претърпя огромно духовно израстване и бе истински
държавник. Сега политиците ни се делят на леви и десни, сякаш едните са с ляв
мозък, а другите с десен. Категориите са две – социално мислещ интелектуалец и
асоциално мислещ идиот.
– Какво е мнението ви за правителството? Какво мислите за Орешарски?
– Орешарски ми допада. В момента би трябвало да го оставим да си върти политика,
защото е добър прагматик, изтъкнат финансист, наистина ценен и уважаван на Запад.
Може да направи перфектно експертно правителство, ако му се даде шанс. Под подобен
натиск не може да се работи ефективно.
– Кои са любимите ви филми, коли, книги?
– О, любими неща нямам. Всичко е суета, която ми е чужда…
Източник: skandalno
0 Comments