Всички сме слушали доста за Кръстова гора. Но преди да отидеш там, някак винаги си с предубеждение не преувеличават ли
малко хората посетили това свято място в разказите и във възхищението си? Ще ви разкажа за моите лични впечатления и какво аз видях и открих за себе си
при моето засега първо посещение на Кръстова гора.
КАК ДА СТИГНЕМ:
Кръстова гора се намира в Средните Родопи на 210 км от София, което с нормална скорост се изминава за между 3 и 4 часа.
Автомагистрала Тракия е посоката по която трябва да се ориентирате. Когато достигнете
Пловдив, се отбивате и поемате към Асеновград. Оттам поемате за пътя към Смолян
и някъде след около 40 км във ваше ляво ще видите и самата табела към Кръстова
гора.
Пътят до там е около 25 км, асфалтиран, в сравнително добро състояние. Редуват
се участъци със лъкатушещи завойчета с прави трасета, така че моят съвет е бъдете внимателни. Пътят на места е доста
тесен с остри завои. По пътя към набелязаното място отляво ще попаднете на малко
параклисче.
Първото населено място, през което преминахме е село Югово. Къщите му са накацали
по склоновете от двете страни. А това определено е гледка, спираща дъха. Оттук
пътят се спуска надолу като малко преди град Лъки във ваше ляво ще се разкрие
прекрасна гледка към стената на водохранилишето-част от минната индустрия на града,
а веднага след него ще видите и хвостохранилището, в което се съхраняват отпадните
води от обогатяването на урана. Продължавате напред и ще видите разклона за село
Борово и оттам за Кръстова гора.
СВЯТО МЯСТО…
Пътят ни отведе пред висока арка с бариера. А зад нея се намира святата за всеки, докоснал се до чудото – Кръстова гора. Има доста места за паркиране,
така че ако сте решили да се разходите, не влизайте в самия комплекс с кола, преди
самата бариера има място, където да я паркирате.
Така ще можете да настроите сетивата си за невероятните гледки, които ще запълнят
съзнанието ви.
Без да преувеличавам, смело ще заявя, че още със самото влизане в комплекса се усеща силна емоция. Необяснима е. Ако си бил леко изнервен от
горещината, или от пътя, или просто от тревогите, които всеки един от нас притежава,
то тук някак смирението те обхваща. Смирение и спокойствие.
В началото на комплекса от параклиси първа пред нас се извиси църквата „Покров
на Пресвета Богородица“, издигната през 1995 г. Вляво от нея се намира алея, водеща
до големия метален кръст, подарен от цар Борис III през 1936 г. на светата обител. Малко по-късно ще ви разкажа и за това негово
деяние.
От двете страни на алеята са накацали няколко параклиси, посветени на 12-те апостола. Ако решите да останете и да пренощувате тук, комплексът разполага със 120 места
за нощувка. Встрани от главната църква има свещенно аязмо, за което се смята,
че е лековито. Подобно аязмо има и в
Араповски манастир край Асеновград.
ИСТОРИЯ, ПРЕДАНИЯ, ЛЕГЕНДИ…
Причината всяка година тук да има огромен туристопоток е преданието, че тук е
заровена частица от Христовия кръст. Много са легендите за това вълшебнo място,
като всяка от тях разказва за някое сторено чудо.
Местните хора разказват за Йордан Дрянков, родом от село Ковачевица, Гоцеделчевско. Отказал се от рано от светски изгоди
и земни блага, Йорданчо, както го наричали някога, се посветил на Господ. Често
получавал видения, за едно от които уведомил цар Борис III.
След едно по-особено видение, което той получил след нощ прекарана на връх Кръстов
му се разкрива историята на мястото. Някога на този връх с еиздигал манастир,
който пазел частица от кръста, на който бил разпънат Исус Христос. Преди това
парченце било съхранявано в султанската съкровищница в Истанбул като тя била или
прикрепена към дървен кръст или от нея бил направен кръст. Когато руският цар
научил за това изпратил специални пратеници с богати дарове, като ги подучил,
когато султанът пожелае да изпрати дарове и за руския цар, те да не искат нищо
друго освен дървения кръст. Пратениците постъпили точно така и султанът изпратил
кръста към Русия. Когато обаче, султанската майка научила за това казала на сина
си, че този кръст крепял толкова години властта и силата му. Посъветвала го да
пусне потери за да заловят и върнат кръста обратно.
Когато разбрали, че биват преследвани руските пратеници променили маршрута, по-който
се очаквало да се приберат обратно. Потеглили към Средните Родопи. В манастира
на връх Кръстов предали кръста на монасите и заминали за Русия с идеята че някой
ден ще се върнат за него. Монасите успели да скрият парчето дърво в едно манастирско
скривалище, когато турците нападнали манастира и го разрушили до основи. Във видението
на Йорданчо му било казано още да бъде направен и поставен висок метален кръст
на хълма, в знак на това, че там е заровена някога частица от Христовия кръст.
Йорданчо разказал това, което му било разказано във видението. По същото време
при царя се намирал подполковник Величков от запаса, който споделил, че на него
Бог му бил посочил как точно трябва да изглежда металния кръст. Взели решение
да бъде излят 66-килограмов метален кръст (удвоената Христова възраст), като разходите били поделени между царя и
подполковника.
На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на връх Кръстов. След церемонията по освещаването му, бяло гълъбче кацнало на менчето със светена вода, което
след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев казал
на хората да последват гълъба, защото той щял да им открие къде е било старото
манастирско аязмо.
Чудо – след разчистването на скалата, на която кацнало гълъбчето от нея бликнало
вода. Над него е издигнат втори метален кръст, а също така и малък параклис от
дарители.
През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III изчезва и след 7 месеца бива намерен
в гората. Поставен е в новопостроения храм, а на мястото на стария е отлят нов
от неръждаема стомана с тегло 99 килограма.
И така всяка година в навечериена на Кръстовден на 14 септември- хиляди вярващи се стичат тук за да се помолят за здраве, благополучие
и изцеление на близките си.
Това, което се знае за по-нататъшната съдба на Йордан Стойчев е че той изчезва
и през 60-те години мъченически умира в Ловешкия лагер, заровен жив до главата
в пръст… Животът му не е напълно проучен и около него съществуват много загадки
и неясноти.
От историческа гледна точка видението на Йорданчо може в основната си част да
се приеме за достоверно по следните причини:
-Археологически находки доказват съществуването на връх Кръстов на голям манастирски
комплекс
-За съществуването на частица от Христовия кръст в Константинопол свидетелстват
житията на светците и църковното предание. Напълно възможно е след падането на
града под турска власт, богатствата на византийския двор, заедно с частицата от
кръста да са попаднали в ръцете на султана
-В повечето случаи жените на султаните били християнки или бивши такива. Така,
че не е изключено султанската майка да е била свързана с християнската вяра и
да е знаела за силата на чудодейния кръст.
-До 1677г. е засвидетелствана тенденция сред руските царе да пращат пратеници
до султанския двор в Истанбул, за да спечелят приятелството му. Не е изключено
именно при едно такова посещение да е поискана и частицата от дървения кръст.
Истина или не, всеки има право да вярва в каквото иска. Истина е, обаче че силата
на вярата води тук хиляди хора, търсещи смирение, помощ и изцеление.
Така приключи разходката до Кръстова гора. Едно запомнящо се място. Място, което вдъхва сили, вяра и надежда.
Връщайки се обратно към основния път, водещ към Асеновград и Пловдив се натъкнахме на няколко указателни табели за екомаршрути.
Така, че ако винаги когато имате време и желание, когато се намирате някъде из
Родопите,отделяйте време и пътувайте из красивите кътчета, които тази планина
предлага. Пътувайте и опознавайте родината.
Докато сте в района може да посетите 2 от най-красивите и заредени с енергия
места в Родопите –
Караджов камък, който се намира на 1 час и 30 минути разходка от Кръстова гора,
както и
Белинташ. Двете места заедно с Кръстова гора оформят така наречения свещен триъгълник.
Интересното е, че и от трите места може да видите останалите. Предизвиквам ви да ги снимате :)))
Пожелайте си нещо и посетете Кръстова гора – Българският Йерусалим!
Източник: ndt1
0 Comments