40 г. след смъртта на Петя Дубарова: Защо без отговор

Ако беше жива, легендарната поетеса Петя Дубарова щеше да навърши 57. Колко жестоко
е, че си отиде от живота едва на 17!… В продължение на 4 десетилетия от смъртта
й българите от няколко поколения четат и препрочитат стиховете й, взират се в
нежното лице на това момиче и търсят причините за неговата смърт. Причини, останали
неясни и до днес…

В един зимен ден, 4 декември 1979 г., цяла България научава жестоката новина,
че слънчевото момиче на Бургас – момичето с китарата и звънкия смях, е открито
мъртво в дома си след прием на голяма доза приспивателни. Умира, още ненавършила
18!… По свое желание. Въпреки големите си надежди. Въпреки копнежа си по лятото
и морето. Въпреки любовта. Въпреки огромната си, но чувствителна душа,

попила в себе си цялата мъдрост на битието

Последното, написано от ръката й, прилича на стенограма:

„Измамена – Младост – Прошка – Сън – Спомен – Зад стените на голямата къща –
ТАЙНА“.

Никой досега не е успял да разгадае посланието на Петя, закодирано в тези подредени
една под друга думи. Както и никой не може да даде сигурен отговор на въпроса
защо това крехко, но красиво и много жизнерадостно момиче избира смъртта пред
това да изживее битието си на поетеса и жена на земята.

През краткия си житейски път Петя остави след себе си ярка и незаличима следа.
И добави най-блестящите, кристално чисти и неопетнени от време и вятър бисери
в съкровищницата на българската поезия.

Парадокс е, че поезията й струи от жажда за живот. Живот в един добър, всеотдаен,
хуманен свят, в който хората се обичат и си раздават светлина и красиви мигове,
изпълнени с доброта, щастие и усмивки… Очевидно този живот остава единствено в
идеалите на нейните поетични сънища, а реалността не й оставя друг избор,

 освен да последва… сънищата си

Една от най-добрите ни поетеси е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Майка й
има голяма роля в изграждането на личността и вижданията й, като в същото време
я напътства в света на изкуството.

Петя започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации
са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“
и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.

Петя Дубарова с един от духовните си наставници – бургаския поет Христо Фотев

Въпреки краткия си живот поетесата оставя след себе си около 200 стихотворения,
50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на „Бийтълс“,
„Би Джийс“, „Смоуки“ и „Пух“.

„Петя ни завеща една-единствена стихосбирка, и то издадена посмъртно, но именно
чрез стиховете в нея продължава да живее в нас нейното неразгадано Аз“, написа
преди години един български литературен критик.

И това е абсолютно вярно. В „Аз и морето“, издадена през 1980-а, е

 цялата палитра на невинната й душа.

Петя е особено будно и ученолюбиво момиче. Мечтата й е да учи в английската гимназия
в Бургас. Учи и изнася литературни четения. Но по характер не е от зубрачите и
покорните. Тъкмо напротив – минава за бунтар и палаво дете. Нейната общителност
и веселост буквално заразяват околните. Ето защо на всички, които са я познавали
отблизо, по-късно им е трудно да открият причините за онзи мрак в душата й, който
я тласва към Края!…

Петя Дубарова с родителите си

През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. По време
на снимките в Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в Боровец,
Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава

първата й и единствена любов

В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна
кореспонденция известно време, след което той просто престава да й пише. Преживява
го много тежко. Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки
мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в
страданието, нещо извисяващо… Как си представям страданието – неонова светлина,
две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба,
признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно
съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите,
които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието.
То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“,
пише в дневника си по това време младото момиче.

От дневника й научаваме, че страданието е било неин спътник въпреки младостта
й; че изживяното от нея е търсело

съгласие, не примирение

че дълбоко в себе си тя е била разочарована от безсмислието на човешкото битие;
че щастието си е оценявала като болезнено изживяване…

„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от
дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора
чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници“, пише още поетесата в дневника
си.

През 2010 г. в Морската градина на Бургас – едно от любимите места на Петя, бе
открит неин паметник. В къща музей бе превърнат домът, в който е живяла. Гробът
на Петя често е посещаван от хора, които никога не са я познавали, но са чели
стиховете й.

Призрачните сенки на нейните „дървета като вилици“ ще продължават да ни вълнуват
и тревожат и ние неволно ще продължаваме да търсим в тях мъчителните отговори
на въпроса – защо ранимата й душа избра да си отиде толкова рано…

Фрагмент от бюст-паметника на Петя в Двора на кирилицата в Плиска

 

…И цяла нощ бих гледала

дървета като вилици

и есенна луна,

но с пръстите си медени,

красив като измислица,

докосва ме съня“.

Петя Дубарова, „Докосва ме съня“

Източник: BG-VOICE

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *