Кървави следи остават по скалите, докато над 100 души преследват черния леопард, който се е скрил из дебрите на платото. Ситуацията с изчезналото животно става все по-сложна.
Повече от 100 души са издирвали черния хищник от семейство „Котки“, сниман наскоро в Природен парк „Шуменско плато“. През последните 24 часа животното не е било забелязано, нито е проявило интерес към оставените примамки.
Още по-притеснително е, че вече има първи жертви – намерени са останки от животни, нападнати от леопарда.
„В момента се залагат капани“, каза Георги Кръстев, директор на Национален парк „Централен Балкан“. В района се правят кървави следи, които трябва да привлекат вниманието на хищника.
„Има храна и се надявам тази вечер, най-късно утре да имаме резултат. Най-малко да установим дали все още хищникът е на а локализираното място. Капаните работят при абсолютно всички хищници, които са типични за България. Досега не сме ги използвали за такъв вид. Надяваме се, че ще имаме успех“, добави Кръстев.
Поставени са метален кафез с примамка – по-голяма версия на капани за гризачи, както и още 15 наземни капана, които се задействат, ако хищникът стъпи върху тях. Метална примка трябва да улови крака му. Тези капани са разположени около водоеми и места за хранене.
Гражданите са призовани, ако видят животното, веднага да се отдалечат и да подадат сигнал на 112, без да правят шум или да се опитват да снимат. Кръстев също отправи апел в района да не се използват дронове.
Инж. Емил Гелов, директор на Регионалната дирекция по горите, съобщи, че действията са координирани с Държавните ловни стопанства. Техни екипи ще се включат следобед за обезопасяване на периметъра към квартал Дивдядово. Отново се призовава хората да отменят всички посещения в Природен парк „Шуменско плато“ и да избягват горските пътеки към платото.
„Скалистата част на хълма към квартал „Дивдядово“ е удобен хабитат за хищната голяма котка. Има достатъчно малки пещери, в които да се укрива през деня, а нощем да излиза да ловува“, обясни Кръстев.
Откритите останки от животни показват, че леопардът е бил на платото поне няколко дни. „Никой обаче не може да каже от колко време това животно е там“, добави той.
Не е ясно доколко животното е свикнало с хора. „Реакцията на животното след виковете в клипа, който е в интернет пространството, показва, че то не се притеснява от хора“, допусна директорът на Национален парк „Централен Балкан“.
Кръстев съветва при среща с хищника да се отстъпва назад и да се подаде сигнал на 112. „Отстъпвайте назад по най-бързия начин. Не правете резки движения и не викайте, не се опитвайте и да вадите телефон, за да го снимате“, добави той.
„В природата това животно е агресивно и напада хора, особено в засада. Тук не можем да говорим за такова нещо. Дали веднага ще нападне, дали въобще ще нападне хора? Много трудно може човек да го види в дивата природа. Много предпазливи са, а всякакъв вид намеса на човека го отдръпва. Може да не се появи с дни. Но пак казвам, това е в дивата природа. Тук говорим за животно, което със сигурност е излязло от нечий двор, нали? Не е дошло на ход от друга страна и континент“, обясни Кръстев.
Вече се издирва човекът, който е отглеждал леопарда.
„Нормално е хората да се страхуват, защото такъв случай никога не е имало в България. Вероятно утре сутринта ще имаме някакъв резултат. Надеждата ни е, че животното ще бъде хванато през нощта“, каза Диян Димитров, заместник областен управител на Шумен.
„През вчерашния ден беше отцепен целият периметър на природен парк „Шуменско плато“. Бе взето решение вчера да бъде привлечена и жандармерията“, обясни Емил Гелов, ръководител на Регионалната дирекция по горите в Шумен.
Гелов апелира да се отменят всички планирани посещения на парка. „Периметърът е обезпечен основно откъм подходите за автомобили и основните пътеки. Има обаче много други пътеки, които могат да бъдат използвани. Умоляваме жителите на Шумен да не използват тези пътечки, да не навлизат в периметъра, който е ограничен. Особено важно е да запазим спокойствието на това животно, за да може да бъде заловено. Почувства ли се по някакъв начин стресирано, шансовете намаляват много и освен това е възможно да бъде отключена някаква агресия, която към днешния ден не се наблюдава“, призова Гелов.
„Шуменци да се въздържат и от пускането на дронове на територията на платото, с които да се опитват да снимат хищника“, призова още Георги Кръстев, директор на Национален парк „Централен Балкан“.
„Дронът ще го смущава, а сами знаете, че притеснен човек не се храни. Така е и с животните“, обясни Кръстев.
Казусът с черния леопард показва колко е важно да се спазват указанията на специалистите и да се действа съгласувано. Засега всички усилия са насочени към безопасността на хората и залавянето на животното.
0 Comments