Моноспектакълът на Алекс Сърчаджиева, в който тя споделя своя житейски път по изключително емоционален начин, докосва зрителите до такава степен, че никой не остава без сълзи в края. Преживяла множество изпитания, актрисата разкрива пред публиката някои дълбоко лични моменти – отношенията си с майка си, покойната актриса Пепа Николова, болезнения период след загубата на голямата си любов Иван Ласкин, както и вътрешните си борби.
Когато я питат дали ще събере кураж да напише книга за Пепа Николова, Алекс признава, че още не е сигурна дали е готова и допълва, че вярва в това, че нещата се случват, когато му дойде времето.
Тя разказва, че никога не е приемала себе си твърде сериозно, като подчертава, че този подход е по съвет от майка й.
Сърчаджиева е убедена, че страхотните приятели около нея винаги ще я върнат в реалността, ако някога „рязко изплиска легена“.
Мъката по майка й още не е отминала. Споделя, че понякога животът се преобръща внезапно – оставаш напълно сам и да си сам е изключително трудно. В такива моменти, приятелите и Иван Ласкин са били тези, които са й помогнали да се съвземе.
След смъртта на майка си, Алекс останала без партньор и без дете – с нейната загуба е изгубила цялото си семейство.
Дванадесет години по-късно, актрисата преживява още една голяма загуба – Иван Ласкин. Тогава намира опора в приятелите си и в дъщеря им София. Тя си спомня, че след смъртта на майка си е имала свободата да се поддаде на емоциите, докато след загубата на любимия си човек вече не може да си го позволи, защото има дъщеря за която да се грижи.
На въпроса дали има нов мъж до себе си, Алекс Сърчаджиева отговаря откровено: „Да“ и добавя, че името му е „Аскеер“. Тя казва, че наградата заема специално място в дома й, винаги я изслушва и я разбира. Макар и безмълвна, тя я кара да се чувства щастлива.
Алекс не крие, че често сънува Пепа Николова и Иван Ласкин. Смята, че след смъртта хората отиват на по-добро място и вярва, че истинският ад е тук, на земята.
Тринадесетте години съвместен живот с Иван Ласкин са били изпълнени и с трудности, но между тях винаги е имало силна и емоционална любов.
Въпреки различни твърдения, Алекс подчертава, че между нея, дъщеря й София и първородната дъщеря на Иван Ласкин – Люба, има отлични отношения. Определя Люба като „прекрасно момиче“.
След смъртта на Иван Ласкин остава без никакви средства. Причината не е липса на работа, а това, че тримесечното лечение на Ласкин в болница е струвало много скъпо. Наложило се е с дъщеря й да живеят при приятели и да се изхранват там, като дори не са имали пари за хляб.
Въпреки предателствата, с които се е сблъсквала, винаги е намирала начин да се изправи и да продължи напред. Старае се да гледа философски на живота и смята, че разочарованията и предателствата са естествена част от него. За нея е важно, че истинските хора остават до приятелите си.
В края, тя споделя, че изпитва благодарност към биологичния си баща Йосиф Сърчаджиев за това, че я има.
Алекс признава, че има много неща, които иска да му каже, но не желае този разговор да бъде публично достояние, пише kliuki.ws.
Тази история показва как човек може да премине през тежки загуби и изпитания, като разчита на приятелите си и запазва благодарност към близките. Моноспектакълът на Алекс Сърчаджиева е поредното доказателство за силата на споделянето.
0 Comments