Познавате я като чаровната водеща от „Бягство към победата“ или като съпругата на Краси Радков. Станислава (Стаси) Ганчева притежава естествена харизма и непринуденост, които веднага я правят симпатична на зрителите. Тандемът ѝ с Краси е успешен не само на екрана, но и извън него.
Въпреки че изглеждат щастливи, животът на артистичното семейство далеч не винаги е бил безоблачен. Зад усмивките и чувството за хумор на Стаси се крие дълбока и свободолюбива личност, която не се поддава на общоприети рамки.
Като водеща на „Бягство към победата 2: Съкровището“, заедно със своя съпруг Краси Радков, Стаси се впуска с пълна отдаденост във всяка задача – дори когато се налага да тича след участниците под 40-градусова жега, отбелязва бТВ. Но какво още стои зад името Станислава Ганчева и наистина ли животът на успешните жени от екрана е толкова лъскав?
Стаси споделя, че най-съществената промяна в живота ѝ настъпва, когато става майка. Тя е от онези уверени жени, които знаят какво искат и преследват целите си, но една мечта ѝ се изплъзва дълго време… Уроците идват по трудния начин. „Аз винаги съм искала, не знам от зодията или от характера да тропна с краче и нещото, което искам да се случи сега и веднага. Да де, но Господ имаше други планове за мен и трябваше да почакам, докато стана майка“, си спомня Стаси. Само три месеца след запознанството си, двамата с Краси решават да се оженят. Тогава, преди две десетилетия, смятат, че все още са твърде млади за дете и предпочитат да се насладят един на друг.
Когато решават, че искат дете, нещата не се случват веднага. Тази нетърпеливост и непримиримост я учат, че не винаги трябва да пришпорваш събитията. Понякога има по-висша сила, която определя момента. „Когато се успокоих, точно тогава се появи детето“, казва тя. „И тогава си казах: „Да, трябва да гледам на нещата по-спокойно. Което е твое ще бъде твое, което трябва да стане ще стане, което не трябва да стане, няма нужда да го напъваш. Просто бъди спокоен и следвай това, което си си начертал“, добавя Стаси.
След почти 14 години очакване, през 2018 година се ражда синът им Теодор, който напълно променя посоката на живота ѝ. Стаси разкрива, че този период е бил труден и за двамата, а околните често са смятали, че не правят опити да имат дете, упреквайки я, че не иска да си развали фигурата или да прекъсне кариерата си. „В този момент ние водехме нашата ужасна борба. И аз на никого не исках да казвам затова. Имала съм случаи, в които съседка ме е посрещала на входа и ми е казвала: „Хайде, време ти е вече. Моят син е твой набор и аз вече имам внучка“.
Стаси отбелязва, че не разбира защо хората се интересуват от чуждия живот и дали това би променило нещо за тях. „Тя нещо ще промени ли, освен че ме наранява жестоко“, казва тя по повод упреците, с които се е сблъсквала през годините. Става свидетел на подмятания, които я научават, че не бива да отлага важните неща. Този период определя като най-тежкия в живота си, тъй като всяка жена мечтае да бъде майка, а неуспехът носи огромна болка. „Ти трябва да си много силен, за да се изправиш и да кажеш: „В крайна сметка успокой се, приеми го и каквото има да става ще стане“, казва тя.
Любовта на Стаси към телевизията се заражда още по време на следването ѝ по „Журналистика“, след случайна среща със Сашо Авджиев. Една подадена ръка тогава променя целия ѝ път. Скоро след това става водеща на културните новини в сутрешния блок на Националната телевизия. По-късно Хачо Бояджиев я забелязва и я кани за водеща на „Полет над нощта“ – сбъдната мечта, която определя като „късмет“ и „Божие провидение“. „Имаше кастинг, на който всички бяха мъже. Аз бях единствената жена. С един колега и до ден днешен се шегуваме, защото той ми каза: „Аз не знам какво правиш тук, той Хачо търси мъж“, си спомня Стаси. Според нея днес все повече жени работят в телевизията, тъй като, по думите на специалисти, са по-настойчиви, амбицирани и по-дълго гонят мечтите си, докато мъжете по-често се отказват, ако не им провърви отначало.
Стаси признава, че ако има жена, на която се е възхищавала и искала да прилича, това е баба ѝ Станка, на която е кръстена. „Тя нямаше висше образование, беше учила до 5-ти или 6-ти клас, защото тогава момичетата не е било хубаво да учат много, те е трябвало да се задомят, да имат семейство.
Тя беше най-добрият разказвач. Тя разказваше истории по такъв увлекателен начин, с такова описание, с толкова много думи, че просто, ако тя беше учила малко по-късно щеше да бъде един от най-добрите български писатели“, си спомня Стаси.
Ясно се вижда, че зад екранната усмивка на Стаси стои силен характер и дълбока лична история. Понякога най-големите успехи идват след най-дългото чакане.
0 Comments