Не пропускай тези оферти:
Търсят средства за рампа, за да може Мануела Горсова да излиза навън
За да може Мануела Горсова да напуска дома си с инвалидната количка, са нужни 54 000 лева за изграждането на рампа. Това съобщава за „Телеграф“ актьорът Владислав Карамфилов – Влади Въргала. На 5 август се навършват 16 години от тежката катастрофа, след която Мануела остава в будна кома.
Въргала обяснява: „Баща й претърпя две операции, предстои му трета на кръста. Пренася я всеки ден на ръце. Инвалидната количка е много тежка. Представете си, това са години наред, в които Краси (Красимир Горсов – б.а) всеки ден слиза и качва тази количка, за да може детето му да излиза на хубавото време навън, на слънце, което е необходимо за нея“.
Той допълва, че са получили пълна подкрепа от кмета на район „Триадица“ Димитър Божилов, който е съдействал за всички нужни документи за изграждането на рампата. „Рампата струва 54 000 лева и ударихме на камък с парите. Оказа се, че нито една от тези организации, социални институции, фирми, които иначе правят кампании и се бият в гърдите, че помагат на хората в нужда, нямат средства“, казва още актьорът. „Отиваме и казват, ми то беше кампания, програмата приключи. Това как може да е кампанийно? Все едно отиваш в хлебарницата и искаш хляб, а те имат, но ти казват, не можем да ти дадем“, допълва той. „Правеха кампания от тази Комисия за защита от дискриминация, как на всяка обществена сграда, на всеки жилищен блок да има рампа, достъпна за хора в неравностойно положение, а сега изведнъж за Мануела няма пари“, изразява недоумение той.
На 5 август 2007 г., когато се случва катастрофата, Мануела е само на 18 години. През ноември тази година тя ще навърши 34. Всяка година баща й Красимир Горсов си пожелава за рождения й ден само едно – да проходи отново. „Това ще бъде най-големият подарък“, споделя Горсов пред „Телеграф“. Причина за инцидента е шампионът по фигурно пързаляне Максим Стависки, който катастрофира на завой край Приморско.
По време на катастрофата Стависки е зад волана на тежък джип „Хамър“, докато Мануела и приятелят й, 23-годишният боксьор Петър Петров, се возят в малка „Хонда“. При сблъсъка Петров загива на място. Стависки е бил с алкохол в кръвта – по думите му, изпил е „две глътки домашна ракия“ минути преди да тръгне с автомобила. Завоят до река Ропотамо, където се случва трагедията, и досега е известен като Завоя Стависки. За по-голяма безопасност там са монтирани допълнителни мантинели и ограничението на скоростта е намалено до 20 км/ч.
След катастрофата Мануела оцелява, но остава в будна кома. Тежката травма на гръбначния стълб я прави неспособна да се движи или храни самостоятелно. Претърпява редица операции, включително и скъпо лечение в Израел. Рехабилитацията й продължава и в момента у нас.
Въпреки сериозния инцидент, при който има жертва и човек с трайно увреждане, Стависки излиза невредим. През януари 2008 г. в Бургас започва съдебното дело – фигуристът е обвинен за шофиране в нетрезво състояние, довело до смърт и тежка телесна повреда. Законът предвижда между три и десет години затвор, но след като Стависки признава вина по всички обвинения, делото протича по съкратена процедура и това води до по-лека присъда.
Съдът постановява 2,5 години условна присъда с 5-годишен изпитателен срок. Присъждат се и обезщетения – 90 000 лв. за родителите на загиналия Петър Петров и 80 000 лв. за семейството на Мануела Горсова. Искът на бащата на Мануела за 2 милиона лева е отхвърлен.
На 7 май апелативният съд в Бургас потвърждава условната присъда на Стависки. Обезщетението за близките на Петър Петров остава непроменено, а това за семейството на Мануела е увеличено до 2 милиона лева.
През октомври Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане, като отбелязва слабости в анализа на фактите и липса на ясни мотиви за решенията. На 5 януари 2009 г. апелативният съд в Бургас излиза с ново решение – присъдата на Стависки става ефективна, но срокът и обезщетенията се запазват и увеличават.
По-късно, през май, решението е обжалвано пред Върховния касационен съд, който окончателно заменя ефективната присъда с условна от 2 години и 6 месеца и 5 години изпитателен срок. След края на делото фигуристът се оттегля от публичното пространство и не общува с медиите. Обезщетенията са изплатени изцяло. Едва през 2016 г. Стависки се появява отново публично – по време на гостуващ руски леден спектакъл в зала „Арена Армеец“ в София, където той и Албена Денкова са бурно аплодирани от над 10 000 души. Извън пързалката обаче, той не дава интервюта. През 2020 г., докато трае пандемията, Стависки и Денкова се установяват в Русия и живеят в Москва, където са създали школа за млади фигуристи.
Адвокатите на Стависки намират начин да го спасят от затвора. През цялото време на делото не е изяснено категорично кога е употребил алкохол. Макар че тестът показва 1,1 промила алкохол в кръвта му след катастрофата, защитата твърди, че той е пил „няколко глътки за успокоение“ чак след инцидента – а това обяснява резултата от дрегера. Стависки междувременно е бил и лице на кампанията за безопасно шофиране „Ако си пил, слез – искам да стигна жив”. В крайна сметка, тъй като не се доказва кога точно е пил и след като признава вина, Върховният касационен съд определя наказание от 2 години и 6 месеца условно, с 5-годишен изпитателен срок.
Темата за инцидента и съдебните решения около Максим Стависки и Мануела Горсова остава болезнено актуална и днес. Случаят показва колко трудно понякога е да се търси справедливост и подкрепа за пострадалите.
0 Comments